Сега пан Заглоба започна да търка с ръка плешивата си глава и най-сетне каза:
— Говорех ти това-онова от искрено доброжелателство към тебе. Така те обикнах, че бих искал да те задържа на всяка цена, затова ти слагах Кшиша като примамка… Но това беше само от доброжелателство… Какво ми влиза в работата на мене, стареца!… Наистина само от доброжелателство… нищо повече. Ами че аз не се занимавам със сватосвания, защото, ако исках да сватосвам, щях да сватосвам себе си… Дай, Кетлинг, муцунката си… и не се сърди!…
Кетлинг взе в прегръдките си пан Заглоба, който наистина се разчувства и веднага поръча да донесат една дамаджанка, като казваше:
— По случай заминаването ти всеки ден ще изпивам по една такава дамаджанка.
И я изпиха, после Кетлинг се сбогува и си тръгна. В това време виното раздвижи фантазията на пан Заглоба; той започна много усилено да размишлява за Баша, за Кшиша, за Володиовски и за Кетлинг; почна да ги свързва в двойки, да ги благославя, накрай се разтъжи за момичетата и си каза:
— Ще отида да видя тия лудетини…
Девойките седяха в една стая от другата страна на трема и бродираха. Пан Заглоба ги поздрави и започна да се разхожда по стаята, като влачеше леко крака, защото те вече не искаха да го слушат, както в миналото, особено ако беше пийнал. Като се разхождаше, той поглеждаше към момичетата, които седяха близко едно до друго, така че светлата главица на Баша почти се опираше в тъмната на Кшиша. Баша плъзгаше след него поглед, а Кшиша бродираше толкова прилежно, че човек едва можеше да улови с око мяркането на иглата й.
— Хм! — обади се Заглоба.
— Хм! — повтори Баша.
— Не ме имитирай, че съм сърдит!
— Сигурно ще ми отреже главата! — извика Баша и се престори на уплашена.
— Кречетало! Кречетало! Кречетало! Езика ще ти отрежа, така да знаеш!
Като каза това, пан Заглоба се приближи съвсем до момичетата, хвана се внезапно за кръста и попита без всякакво встъпление:
— Искаш ли Кетлинг за мъж?
— И още пет като него! — обади се веднага Баша.
— Стой мирно, мухо, не говоря на тебе!… Кшиша, на тебе думам. Искаш ли да се ожениш за Кетлинг?
Кшиша леко побледня, ако и да смяташе отначало, че пан Заглоба пита Баша, а не нея; след това повдигна към стария шляхтич прекрасните си тъмносини очи:
— Не! — отговори тя спокойно.
— Ето, моля! Не! Поне казано кратко! Моля! Моля! И защо не го искаш, ваша милост, ако благоволяваш да ми кажеш?
— Защото не искам никого.
— Кшишка, на другиго ги разправяй тия! — намеси се Баша.
— Какво е предизвикало такова отвращение към брачния живот? — продължаваше да пита пан Заглоба.
— Това не е отвращение, само че искам да постъпя в манастир — отговори Кшиша.
В нейния глас имаше такава сериозност и такава тъга, та и Баша, и пан Заглоба дори за миг не предположиха, че Кшиша се шегува. Само ги овладя толкова силно изумление, че почнаха ту да се споглеждат, ту да заглеждат Кшиша като побъркани.
— Какво? — каза Заглоба пръв.
— Искам да постъпя в манастир! — повтори Кшиша меко. Баша я погледна веднъж и втори път, преметна внезапно ръце през шията й, притисна розовата си уста към бузата й и заговори бързо:
— Кшиша, ще се разрева! Кажи веднага, че това говориш ей така, на вятъра, защото ще се разрева, кълна се в Бога, че ще се разрева!
Седемнайсета глава
След срещата си със Заглоба Кетлинг посети и пани Маковецка, на която съобщи, че поради важни работи трябва да остане в града, а може и да замине преди главното си пътуване за няколко седмици за Курландия, поради което не ще може да домакинства лично на пани столникова в селския си дом. Но той я молеше тя и по-нататък да смята както досега този дом за своя резиденция и да живее в него заедно с мъжа си и пан Михал през време на близките вече избори. Пани Маковецка се съгласи, понеже в противен случай домът щеше да остане празен и нямаше да ползва никого.
След тоя разговор Кетлинг изчезна и повече не се показваше нито в странноприемницата, нито по-късно в Мокотов, където пани Маковецка се върна заедно с девойките. Но само Кшиша чувстваше това отсъствие, защото пан Заглоба беше изцяло зает с избора, а Баша и столникова толкова взеха присърце внезапното решение на Кшиша, че не можеха да мислят за нищо друго.
Пани Маковецка обаче дори не се опитваше да отклонява Кшиша от тая стъпка и се съмняваше, че и мъжът й ще вземе да я отклонява; в ония времена противопоставянето на подобно намерение се струваше на хората несправедливост и обида на Бога. Само пан Заглоба въпреки цялата си набожност щеше да има смелост да протестира, ако поне малко държеше на това; но понеже никак не държеше, стоеше си мирно — напротив, беше доволен в себе си, че нещата се нареждаха по начин, който отстраняваше Кшиша от Володиовски и хайдучето. Сега пан Заглоба беше уверен в благополучното осъществяване на най-скритите си желания и с пълна свобода се отдаде на изборната работа; той обикаляше надошлата в столицата шляхта и прекарваше времето си в разговори с отец Олшовски, когото накрай обикна силно и му стана доверен сътрудник.