При завръщането си Дидюк, отмъстил си вече, загина от стрела. Аз останах — и сега колкото пъти опъвам лъка, върша това в негова памет, а в тази благородна компания не липсват свидетели, че така съм зарадвал много пъти душата му.
Тук пан Мушалски отново замлъкна и отново се чуваше само воят на северния вятър и пращенето на огъня. Старият боец впи поглед в пламналите главни и след дълго мълчание завърши така:
Беше бунтът на Наливайко и Лобода, беше буната на Хмелницки, а сега имаме Дорош; земята не изсъхва от кръв, караме се и се бием, а пък Бог е посял в сърцата ни някакви семена на обич, но те като че ли лежат в неплодородна почва и едва когато ги полеят сълзи и кръв, едва под гнета и поганския камшик, едва при татарското робство ще дадат неочаквани плодове.
— Селякът си е селяк! — каза внезапно пан Заглоба, като се събуди.
Двайсет и четвърта глава
Мелехович постепенно оздравяваше, но понеже още не вземаше участие във военните обиколки и седеше затворен в стаята, никой не се занимаваше с него, докато внезапно се случи нещо, което привлече всеобщото внимание.
Казаците на пан Мотовидло хванаха един татарин, който някак подозрително се въртеше около станицата, и го докараха в Хрептьов.
След незабавното разследване на пленника се оказа, че той е липек, но от ония, които неотдавна бяха изоставили службата и селищата си в Жечпосполита и бяха отишли под султанска власт. Той идваше от отвъдната страна на Днестър и носеше писмо от Кричински до Мелехович.
Пан Володиовски се силно разтревожи от това и веднага свика старшите офицери на съвещание.
— Ваша милост панове — каза той, — вие добре знаете колко много липковци, дори и от ония, които от незапомнени времена живеят в Литва и тук, в Рус, сега преминаха към ордата, като с предателство се отблагодаряват за благодеянията на Жечпосполита. Затова основателно е да не се вярва прекалено много на никого от тях и със зорко око да се следят действията им. И тук имаме липковска хоронгва от сто и петдесет добри коне, която командва Мелехович. Тоя Мелехович аз познавам от неотдавна; зная само, че за големи заслуги хетманът го направи стотник и ми го изпрати тук с хората му. Учудваше ме, че никой от ваши милости не го познаваше от по-рано, преди да постъпи на служба, и не е чувал за него… Че нашите липковци го обичат безкрайно и му се подчиняват сляпо — това се обяснява с неговата храброст и славни подвизи, но и те като че ли не знаят откъде и какъв е той. Досега не съм го подозирал в нищо, нито съм разпитвал, като съм се задоволявал с препоръката на хетмана, макар че самият Мелехович се забулваше с някаква тайна. Хората имат различен нрав, това обаче мене не ме интересува, стига всеки да си изпълнява службата. Но ето че хората на пан Мотовидло уловиха един татарин, който носел писмо от Кричински за Мелехович, а не зная известно ли е на ваши милости кой е Кричински.
— Разбира се! — каза пан Ненашинец. — Аз познавах лично Кричински, а сега всички го знаят заради лошата му слава.
— Заедно сме ходили на училище… — започна пан Заглоба, но изведнъж прекъсна, като съобрази, че в такъв случай Кричински би трябвало да бъде на деветдесет години, а на такава възраст хората обикновено вече не воюват.
— Накъсо казано — рече малкият рицар, — Кричински е полски татарин. Той беше полковник на една от нашите липковски хоронгви, но после изневери на родината и премина към добруджанската орда, където, както чувам, имал голямо влияние, защото, изглежда, се надява, че ще привлече и останалите липковци на поганска страна. Ето с такъв човек Мелехович поддържа връзка, а най-добро доказателство за това е писмото, което има следното съдържание.
Тук малкият полковник разгъна писмото, удари по него с опакото на дланта си и зачете:
„Скъпи за моята душа братко! Твоят пратеник стигна до мене и ми предаде писмото…“
— На полски ли пише? — прекъсна го пан Заглоба.
— Кричински, както всички наши татари, знаеше да пише само на украински и на полски — отговори малкият рицар. — А Мелехович също надали знае на татарски. Слушайте, ваши милости, и не ме прекъсвайте:
„… и ми предаде писмото. Бог ще помогне всичко да бъде добре и да постигнеш това, което искаш. Ние тук често се съвещаваме с Моравски, Александрович, Тарасовски и Грохолски, а на другите братя пишем и също се допитваме до тях за начина, по който най-бързо би се осъществило онова, което ти, мили братко, желаеш. А понеже, както узнахме, ти си пострадал със здравето, изпращам човек да те види, мили братко, със собствените си очи и да ни донесе утеха. Пази строго тайната, за да не би, не дай Боже, да се разкрие преждевременно. Дано Бог размножи потомството ти като звездите на небето.