Те бяха съзрели отряда на Мелехович, който идеше откъм тая страна.
Тогава направиха полукръг встрани от храсталаците и пред очите им се показа цялата пшемиска хоронгва, която вече се носеше в галоп.
Сега им стана ясно, че всички хоронгви знаят за тях и вървят срещу тях. Диви викове се чуха всред бандата и настана бъркотия. Хоронгвите също завикаха и полетяха в кариер, та равнината заехтя от конския тропот. Като видя това, чамбулът в миг се превърна в сбит куп и се понесе с всички сили на конете към хълма, под който малкият рицар вече стоеше с пан Мотовидло и неговите хора.
Пространството, което делеше едните от другите, започна да намалява с поразителна бързина.
Отначало Баша леко побледня от вълнение и сърцето й биеше все по-силно в гърдите, но като видя, че я гледат и не съзря дори най-малка тревога върху никое лице, тя се овладя бързо. След това приближилият се като вихър облак погълна цялото й внимание. Тя стегна поводите, стисна здраво сабичката си и кръвта й отново бликна силно от сърцето към нейното лице.
— Много добре! — каза малкият рицар.
А тя само го погледна, раздвижи ноздри и прошепна едновременно:
— Скоро ли ще се хвърлим в бой?
— Има време! — отговори пан Михал.
А ония летяха, летяха като заек, който усеща кучетата зад себе си. Само половин хвърлей място вече ги делеше от храстите, виждаха се вече протегнатите конски глави със свити уши, а над тях — татарските лица, сякаш сраснали с гривите. Те са все по-близо и по-близо… Чува се пръхтенето на татарските коне, чиито оголени зъби и изпулени очи показваха, че се движат с такава бързина, та дори не могат да си поемат дъх… Володиовски дава знак и редицата от войнишки пушки се насочва към неприятелите.
— Огън!
Гръм, дим — и сякаш вихър удари в куп плява.
За миг бандата се пръсва на всички страни с виене и крясъци. Изведнъж малкият рицар излиза от гъсталака, а едновременно подкоможската, пшемиската и липковската хоронгва затварят обръча и подгонват разпръснатите към средата му, за да ги съберат отново в един куп. Напразно татарите търсят изход поотделно, напразно се въртят, бягат надясно, наляво, напред, назад — обръчът е сключен и бандата въпреки желанието си се скупчва все по-плътно, а в тоя миг хоронгвите долитат и започва страхотен грохот.
Разбойниците разбраха, че само оня ще се измъкне жив от тоя хаос, който си пробие път, затова, макар безредно и всеки на своя глава, започнаха да се отбраняват отчаяно и с ярост. Но веднага, още в началото застлаха полето с трупове — толкова силен беше устремът на удара.
Въпреки теснотата войниците ги притискаха и напираха с конете си напред, като сечаха и мушкаха с оная неумолима и страхотна опитност, която може да има само войникът по професия. Отгласът от ударите се носеше над това човешко сборище, подобен на отглас от цепове за вършитба, които удрят вкупом и бързо по гумното. Войниците удряха и сечаха татарите по главите, по вратовете, по плещите, по ръцете, с които те прикриваха главите си, биеха ги от всички страни, без отдих, без прошка и милост. Враговете също удряха кой с каквото можеше: с ханджари, със саби, един — с боздуган, друг — с конска челюст. Конете им, тласкани към средата, клякаха на задниците си или падаха възнак. Други се хапеха и цвилеха, мятаха се в блъсканицата и предизвикваха неописуема бъркотия. След кратък бой всред мълчание от всички татарски гърди се изтръгна вой; по-големият брой на противника, по-доброто му въоръжение, по-голямата му опитност ги смазваше. Те разбраха, че няма спасение за тях, че никой не ще се измъкне не само с плячка, но че няма да спаси дори живота си. Войниците постепенно се разпалваха и удряха все по-мощно. Някои от разбойниците започнаха да скачат от седлата, за да се промъкнат между краката на жребците. Те биваха смачквани с копита, а понякога войникът се обръщаше и промушваше със сабята си отгоре беглеца; някои падаха на земята с надежда, че когато хоронгвите се придвижат към средата, те ще останат извън обръча и ще могат да се спасят с бягство.
Бандата намаляваше все повече, защото всеки момент гинеха и хора, и коне. Като видя това, Азба бей стегна доколкото можа хората си в един клин и с цялата тая сила се хвърли върху войниците на Мотовидло, за да разкъса на всяка цена обръча.
Но те го спряха веднага и тогава започна страхотна сеч. В същото това време Мелехович, който беснееше като огън, разкъса бандата, остави едната й половина на двете шляхтички хоронгви, а сам връхлетя върху ония, които се биеха с войниците.