Наистина част от разбойниците се измъкнаха към полето при това движение и се пръснаха по равнината като листа, но войниците от задните редици, които поради твърде малкото място не можеха да влязат в боя, веднага се спуснаха подире им по двама, по трима или поединично. А тия, които не успяха да се измъкнат, падаха под меча въпреки отчаяната отбрана и лягаха един до друг като снопове, които жътварите са започнали да жънат от две страни.
Баша полетя заедно с войниците, като пищеше с тънкия си глас, за да си придаде смелост, понеже в първия миг й бе попритъмняло в очите както от бързината, така и от силното вълнение. А когато вече стигна до неприятеля, отначало видя пред себе си само тъмна, подвижна и разлюляна маса. Овладя я непреодолимо желание съвсем да затвори очи. Наистина тя не се поддаде на това си желание, но и така размахваше сабя, малко слепешката. Това обаче трая кратко време. Най-сетне смелостта й взе връх над уплахата и тя бързо прогледна. Най-напред съзря конските глави, а зад тях — пламнали и диви лица; едно от тях блесна току пред нея; Баша замахна силно и лицето изчезна изведнъж, сякаш беше призрак.
Тогава до ушите на Баша стигна спокойният глас на мъжа й:
— Добре!
Този глас й придаде необикновена смелост, тя писна още по-тънко и започна да сее смърт вече с пълно хладнокръвие. Ето отново пред нея се зъби някаква страшна глава с плосък нос и издадени скули: Баша — фрас върху нея!… Там пък ръка издига боздуган: Баша — фрас върху нея; вижда някакви плешки с кожух — забива острието в тях; след това сече надясно, наляво, направо, а при всеки замах човек пада на земята и откъсва юздата на коня. Баша чак се чуди, че това е толкова лесно. Но е лесно, защото от едната й страна стреме до стреме се намира малкият рицар, а от другата — пан Мотовидло. Първият внимателно гледа своята любима — и ту угаси някой човек като свещ, ту с удар на сабята си отсече ръка заедно с оръжието или понякога изпречи острието между Баша и неприятеля и вражеската сабя внезапно изхвръкне нагоре, сякаш е крилата птица.
Пан Мотовидло, флегматичен войник, пазеше другата страна на храбрата дама. И както трудолюбивият градинар при минаване между дърветата току ще отсече или отчупи суха клонка, така и той час по час събаряше хората върху окървавената земя, като се биеше с такава флегматичност и спокойствие, сякаш мислеше за нещо друго. Двамата знаеха кога трябва да позволят на Баша да нападне и кога да я изпреварят или заместят.
А отдалече бдеше над нея и един трети, несравним лъконосец, който нарочно стоеше по-настрани и непрекъснато слагаше стрела на тетивата и я пускаше в най-голямата навалица като сигурен пратеник на смъртта.
Но блъсканицата стана толкова голяма, че Володиовски каза на Баша да се оттегли от хаоса заедно с няколко души, особено когато полудивите коне на татарите започнаха да хапят и ритат. А Баша веднага го послуша, защото колкото въодушевлението и храброто й сърце да я увличаха към понататъшна борба, все пак женската й природа започна да взема връх над увлечението и да се отвращава от тая сеч, от кръвнината, от воя, стоновете, хъркането на умиращите, от въздуха, пропит с миризма на кръв и пот.
Като се отдръпваше бавно с коня си, тя скоро се намери извън кръга на бойците, а пан Михал и пан Мотовидло, освободени от грижата да я пазят, най-сетне можеха да дадат пълна свобода на войнишката си страст.
В това време пан Мушалски, който досега стоеше настрана, се приближи до Баша.
— Ти, ваша милост, се държа наистина като рицар — каза й той. — Който не знае, би помислил, че Архангел Михаил е слязъл от небесата между войниците и поразява това куче семе… Каква чест е за тях да загиват от такава ръчица, която нека ми бъде позволено да целуна по тоя случай.
След тия думи пан Мушалски хвана ръката на Баша и притисна мустаците си до нея.
— Ти видя ли, ваша милост? Наистина ли се бих добре? — попита Баша, като си поемаше въздух с отворени ноздри и уста.
— И котката не се държи по-добре срещу плъховете. Радвах се от сърце, кълна се в Бога! Но ти, ваша милост, постъпи добре, като се оттегли от битката, защото към края обикновено най-лесно може да се случи беда.
— Мъжът ми заповяда, а на тръгване аз му обещах, че ще го слушам.
— Мога ли да оставя моя лък? А? Сега той не ми трябва, а ще се впусна със сабята. Виждам да се приближават трима души, които навярно пак полковникът изпраща да пазят твоята достойна особа. Иначе аз бих изпратил; но кланям ти се до земята, защото там вече скоро ще дойде краят и трябва да бързам.