Мъжът сграбчи топките и ги запрати върху кученцата. И трите се катурнаха на земята.
— Спечелихте — извика Бес и се промъкна под парапета. — Сега всичко е ваше. Влезте и бъдете господар!
Като си пробиваше път с лакти, тя се смеси с тълпата и бързо потъна в нея.
Скоро бе заслепена от праха, който се надигаше от земята, и още преди да стигне края на средната алея, се изгуби.
Измъкнала се най-сетне от навалицата, тя прекоси някаква поляна и тръгна по първата улица, която, изглежда, водеше вън от града. Беше й все едно накъде ще поеме, стига пътят да я изведе далече от Емпория, Фостория или Пеория — истинското име не знаеше.