— Да говориш? За какво?
Ейми не можа да срещне погледа й. Сведе очи към мътната утайка в чашата си.
— Е, казвай? — настоя майка й.
Макар да бе изпила доста кафе, Ейми чувстваше устата си пресъхнала, а езикът й сякаш бе залепнал за небцето. Тя преглътна, навлажни изпръхналите си устни, прочисти гърло и изрече:
— Трябва да изтегля пари от спестяванията си.
— Какви ги говориш?
— Трябват ми… четиристотин долара.
— Това са глупости!
— Не. Наистина ми трябват, мамо.
— За какво?
— Предпочитам да не ти казвам.
Майка й бе изумена.
— Предпочиташ да не ми казваш?!
— Точно така.
Изумлението прерасна във вцепенение.
— Искаш да изтеглиш четиристотин долара от парите, предназначени за обучението ти в колежа и не искаш да кажеш какво ще правиш с тях?
— Мамо, моля те! В края на краищата, аз съм си ги спечелила.
Вцепенението прерасна в гняв.
— Слушай сега, млада госпожице, и ме чуй добре! Баща ти печели добре от адвокатската си практика, но не чак толкова много. Той не е Ф. Лий Бейли! Искаш да отидеш в колеж, а обучението в колежите никак не е евтино. Ще трябва да помогнеш да платим таксата. Всъщност ще трябва да платиш по-голямата част от сумата. Разбира се, ще ти позволим да останеш да живееш тук, ще плащаме храната, дрехите и сметките за медицинско обслужване, но ти ще трябва да платиш обучението от собствените си спестявания. Когато след няколко години отидеш в университета, ще ти изпращаме каквото можем за разноските ти, но обучението отново ще трябва да си го платиш сама. Просто не можем да направим нищо повече. Дори при това положение се налага да правим жертви.
Ако не харчеше толкова много, за да направиш впечатление на отец О’Хара в църквата „Света Мария“, ако двамата с татко не внасяхте двойно по-висока лепта, за да покажете колко добри енориаши сте, може би щяхте да сте в състояние да направите повече за собствените си деца, помисли си Ейми. Благотворителността започва от дома, мамо. Нали така ни учи Библията? Освен това, ако не ме беше накарала и аз да платя своята лепта в „Света Мария“, сега щях да имам четиристотинте долара, които ми трябват.
На Ейми й се искаше да каже всичко това, но не се осмели. Не й се щеше напълно да отблъсне и отчужди майка си, преди дори да й се е удала възможност да спомене за бременността си. Освен това както и да се опиташе да изрази мислите си, без значение какви думи щеше да подбере, щеше да прозвучи дребнаво и егоистично.
А тя не беше егоистка, по дяволите!
Знаеше, че да се дават пари на църквата, е добро дело. Но всичко трябва да си има граници. Освен това трябва да даваш, воден от праведни и безкористни подбуди. Иначе няма никакъв смисъл. Понякога Ейми подозираше, че майка й иска да си откупи място в Рая приживе, а това съвсем не бе безкористна подбуда.
Ейми се насили да вдигне поглед към майка си и да се усмихне.
— Мамо, вече получих малка стипендия за следващата година. Ако уча упорито, сигурно ще получавам стипендия всяка година, макар и да е в доста малък размер. Освен това, ще работя в „Свърталището“ през лятото и уикендите. С това, което ще спечеля и това, което вече имам в банката, ще бъде достатъчно, за да платя обучението си. Когато отида в щатския университет в Охайо, няма да е нужно да ви моля двамата с татко за помощ, дори за всекидневните разноски. Мога съвсем лесно да спестя тези четиристотин долара още това лято, мамо!
— Не! — отсече майка й. — И не мисли, че можеш да се промъкнеш зад гърба ми и да изтеглиш парите на своя глава. Моето име също стои на тази сметка заедно с твоето. Ти все още си непълнолетна, не забравяй! Докато мога, ще те пазя от самата теб. Няма да позволя да хвърлиш парите за колежа заради някакви модни парцали, от който нямаш нужда, или за някоя глупава дрънкулка, която си видяла на витрината…
— Не искам нови дрехи, мамо!
— Каквото и да е, няма да ти позволя…
— Не искам и глупави дрънкулки.
— Не ме интересува за каква глупост…
— Аборт — изрече Ейми.
Майка й зяпна.
— Какво?!
Под въздействие на уплахата и напрежението Ейми заговори още по-бързо:
— Сутрин ми ставаше лошо, нямах менструация, наистина съм бременна, сигурна съм! Бременна съм от Джери Галоуей. Не исках това да се случи, съжалявам, че се случи, много съжалявам! Мразя се, наистина! Ненавиждам се, но трябва да направя аборт. Просто трябва, моля те, моля те, трябва…