Лицето на майка й изведнъж пребледня като платно, дори устните й побеляха.
— Мамо? Разбираш ли, че не мога да родя това бебе? Просто не мога, мамо!
Майка й затвори очи. Олюля се и за момент изглеждаше, че ще припадне.
— Знам, че това, което направих е грешно, мамо — разплака се Ейми. — Чувствам се омърсена. Не зная дали изобщо някога ще се почувствам отново чиста. Мразя се. Зная, че абортът е дори по-лош грях от това, което съм направила. Зная това и се боя за душата си. Но още повече ме е страх да родя бебето. Аз имам право да изживея живота си, мамо. Имам право да живея!
Майка й отвори очи. Взря се в Ейми и се опита да говори, но бе твърде шокирана, за да може да произнесе каквото и да било. Устните й се движеха, но звук не излизаше.
— Мамо?
Преди Ейми да осъзнае какво става, майка й я зашлеви през лицето. Веднъж. Два пъти. Все по-силно и по-силно.
Ейми извика от болка и изненада. Вдигна ръка да се предпази, ала майка й я сграбчи за блузата и я изправи на крака с учудваща сила.
Столът се събори назад с трясък.
Майка й я разтърси, сякаш беше чувал с парцали.
— Мамо, моля те, не ме наранявай — проплака уплашено Ейми. — Прости ми, мамо! Моля те…
— Ти мръсна, покварена, неблагодарна малка кучка!
— Мамо…
— Толкова си глупава, дяволски глупава! — изкрещя майка й и я опръска със слюнки, парещи като отрова. — Невежа, глупава малка мръсница! Не знаеш какво може да се случи. Нямаш и най-малка представа. Ти си невежа! Не знаеш на какво можеш да дадеш живот. Не знаеш!
Ейми нямаше желание, а и не бе в състояние да се защити. Майка й я буташе, дърпаше, блъскаше я ту наляво, ту надясно, разтърсваше я, разтърсваше я яростно, докато зъбите й започнаха да тракат и блузата й се скъса.
— Нямаш представа какво нещо може да излезе от теб — излязла от кожата си от гняв изкряска майка й. — Само Господ знае какво може да бъде!
За какво говори тя, отчаяно се питаше Ейми. Сякаш е чула проклятието на Джери и наистина вярва, че то ще се сбъдне. Какво значи всичко това? Какво и става?
Майка й я нападаше все по-яростно, макар Ейми да не вярваше, че би я убила. Така бе казала на Лиз, но май бе преувеличила. Или поне смяташе, че преувеличава. Ала сега, докато майка й продължаваше да проклина и да я разтърсва с все сила, Ейми започна да се страхува, че може сериозно да бъде наранена и се опита да се освободи.
Ала майка й не я пускаше.
Двете залитнаха и силно се блъснаха в масата.
Почти празната чаша на Ейми подскочи, търкулна се, падна от масата и разби на хиляди късчета, оставяйки локвичка изстинало кафе на пода.
Майка й престана да я разтърсва, но очите й все още гледаха с безумен и див блясък.
— Моли се, грешнице! — настоятелно изрече тя. — Трябва да се молиш в теб да няма бебе. Трябва да се молиш това да е грешка, да си се объркала.
Тя грубо дръпна Ейми към пода и двете коленичиха една до друга на студените теракотени плочки. Майка й горещо започна да се моли на глас. Държеше Ейми за ръката и я стискаше тъй силно, че пръстите й сякаш пробиваха плътта и докосваха оголена кост. Ейми плачеше от болка и молеше майка си да я пусне, но получи само нова плесница през лицето. Майка й за втори път със свиреп глас й нареди да се моли и се обърна с молитва към Пресветата Дева да бъде милосърдна, но тя самата не показа и капчица милост, щом видя, че главата на Ейми не е смирено сведена. Сграбчи я за врата и натисна лицето й към пода, увеличавайки все повече и повече натиска, докато челото на Ейми не докосна плочките, а носът й се топна в локвичката кафе.
— Мамо, моля те! Мамо, моля те… — повтаряше през сълзи Ейми.
Но майка й не слушаше. Бе заета да се моли на всички, на Мария и Исус, на Йосиф и Господ-Отец, на Светия дух, както и на множество светци, чиито имена й идваха наум.
Ейми не можеше да си поеме дъх. При силното смъркане няколко капчици й кафе влязоха в носа, тя се задави и се закашля, но майка й продължи да я натиска надолу, дори още по-силно отпреди. Виеше, крещеше и удряше по пода със свободната си ръка, треперейки в религиозен екстаз, умолявайки и хленчейки за милост — милост за себе си и за своенравната си дъщеря. Виеше, плачеше и молеше по начин, който католиците обикновено презират, с фанатична настойчивост, характерна повече за православното християнство. Трескаво пелтечеше и се кланяше, докато прегракна, умори се и застина неподвижно.