Само една от чудатостите не бе живо същество. Намираше се в центъра на шатрата, по средата на виещата се пътека, в най-тясното от всички отделения. Онова, което бе обект на постоянен интерес, бе поставено в много голям, правен по поръчка стъклен, буркан, пълен с разтвор на формалдехид; бурканът бе поставен направо върху платформата и ефектно осветен отгоре и отзад.
Именно при този експонат дойде Конрад Стрейкър през този следобед в Клиърфийлд. Застана зад опънатото въже, както бе заставал стотици пъти и печално заби поглед в отдавна мъртвия си син.
Както и в останалите отделения, и зад този експонат имаше надпис. Буквите бяха големи и четливо изписани.
Конрад бе съчинил текста преди двайсет и пет години и написаното много точно изразяваше чувствата, които го вълнуваха навремето. Той искаше да каже на света, че Елън е убийца, убийца на бебета, безпощаден звяр! Искаше светът да разбере какво е извършила и да я низвергне заради жестокостта й.
През годишната почивка детето в буркана оставаше при Конрад вкъщи, в Гибсънтаун, Флорида. През останалата част от годината пътуваше с шоуто на Янси Барнеш, като публично доказателство за коварството и жестокостта на Елън.
На всяко ново място, след като панаирът се установеше и скоро щеше да отвори врати, Конрад идваше в тази шатра, за да се увери, че бурканът е бил превозен без произшествия. Прекарваше няколко минути в компанията на мъртвото си момченце и безмълвно повтаряше клетвата си за отмъщение.
Виктор се взираше в баща си с големите си невиждащи очи. Някога зелените ириси бяха ярки, блестящи. Някога очите му бяха живи и любопитни, изпълнени със смелост, предизвикателство и самоувереност, надхвърлящи възрастта му. Но, сега бяха безизразни, мътни. Зелените ириси бяха загубили жизнерадостния блясък, който имаха приживе; годините под избелващото въздействие на формалдехида и необратимите процеси в мъртвата плът бяха направили ирисите млечни.
Най-сетне с подновена жажда за мъст Конрад излезе от шатрата и се върна в Къщата на ужасите.
Гънтър вече стоеше на платформата над входа, надянал ръкавиците си и маската на Франкенщайн. Щом съгледа Конрад, той в миг започна ужасяващия си танц, с който привличаше и впечатляваше посетителите.
Призрака беше в будката за билети, изсипваше дребни пари в чекмеджето. Безцветните му очи бяха изпълнени с трепкащите сребристи отражения на подскачащите монети.
— Ще отворят вратите половин час по-рано — рече той. — Всички са готови и с нетърпение чакат да започнат работа. Казват, че отвън вече чакала тълпа любопитни.
— Очертава се добра седмица — рече Конрад.
— Да — съгласи се Призрака и прокара тънките си пръсти през рядката си паяжиноподобна коса. — И аз имам същото чувство. Може би дори ще ти се удаде възможност да платиш дълга си.