— Дай ми това! — грубо издърпа тя маската от ръцете му.
— Сложих гумен червей в козметичния крем на Ейми и си помислих, че е дошла да ми отмъсти по някакъв начин — припряно обясни Джоуи.
— Кога най-сетне ще надраснеш тези глупости? — попита Елън. Сърцето й все още блъскаше бясно в гърдите.
— Не знаех, че си ти! Не знаех…
— Подобни шеги са отвратителни — ядосано рече майка му. Приятната алкохолна мъгла се бе разсеяла без остатък. Сънната й леност бе изчезнала, заменена от кошмарно напрежение. Беше все още пияна, но приповдигнатото й настроение бе помръкнало, радостта й бе преминала в печал. — Отвратителни — повтори тя и се взря в маската, която държеше. — Отвратителни и извратени.
Джоуи се сви назад до таблата на леглото, сграбчил уплашено завивките, сякаш щеше да ги отметне и да побегне с всички сили.
Все още треперейки от шока при вида на това ухилено зъбато светещо лице, изскочило от мрака, Елън огледа другите странни предмети в стаята на момчето. По стените висяха зловещи плакати: Борис Карлоф в ролята на чудовището Франкенщайн; Бела Лугоши като Дракула; и някакво друго същество от филм на ужасите, което Елън не можа да разпознае. Върху скрина, бюрото и полиците за книги имаше фигури на чудовища — триизмерни пластмасови фигурки, които Джоуи бе слепвал от детските комплекти, които се продаваха.
Пол бе разрешил на момчето да се занимава с това страховито хоби и бе настоял, че всички деца на възрастта на Джоуи се интересуват от такива неща. Елън не възрази решително. Макар увлечението на момчето по ужаси и кървави истории да я безпокоеше, това й се струваше относително маловажен проблем и тя го бе отстъпила на Пол, така че той да се чувства по-уверен, когато й отстъпва правото за по-големи и по-важни решения.
Ядосана, че Джоуи така я беше изплашил, разстроена от неочакваните спомени, които лошата шега бе възкресила, с все още изкривени от алкохола преценки, Елън захвърли маската в кошчето за боклук.
— Време е да сложа край на тези глупости! Време е да престанеш да играеш с тези страховити боклуци и да започнеш да се държиш като нормално здраво момче. — Тя събра няколко чудовища от скрина и ги запокити в кошчето. Помете с ръка миниатюрните вампири и таласъми от бюрото при останалия боклук. — Утре сутрин, преди да отидеш на училище, ще свалиш тези ужасни плакати и ще ги изхвърлиш. Внимавай да не олющиш мазилката, като изваждаш кабарите от стената. Ще ти донеса хубави смислени картини, които да закачиш. Разбра ли?
Момчето кимна. По бузите му се стичаха огромни като грахови зърна сълзи, но от устата му не излизаше и звук.
— И стига вече с тези груби шеги — рязко продължи Елън. — Край на изкуствените паяци. Край на фалшивите змии. Край на гумените червеи в козметичните кремове. Чуваш ли?
Джоуи отново кимна. Беше силно пребледнял. Реакцията му бе твърде силна. Не изглеждаше като момче, застанало пред строгата си майка; по-скоро приличаше на дете, изправено пред сигурна смърт. Изглеждаше така, сякаш бе сигурен, че тя ще го хване за гърлото и ще го убие.
Страхът, изписан по лицето на Джоуи, стресна Елън.
Аз съм също като Джина.
Не! Не е честно.
Тя просто вършеше това, което трябваше да се направи. Детето трябваше да се наказва и поучава. Тя просто изпълняваше родителските си задължения. Бе длъжна да го стори.
Също като Джина.
Елън ядно отхвърли тази мисъл.
— Лягай си! — нареди тя.
Джоуи покорно се плъзна под завивките.
Елън приближи до нощното шкафче и сложи ръка върху ключа на лампата.
— Каза ли си молитвите?
— Да — тихо промълви детето.
— Всичките?
— Да.
— Утре вечер ще кажеш повече молитви от обикновено.
— Добре.
— Ще ги кажем заедно, за да съм сигурна, че няма да пропуснеш нито една дума.
— Добре, мамо.
Тя изгаси лампата.
— Не знаех, че си ти, мамо — колебливо прошепна момчето.
— Заспивай.
— Мислех, че е Ейми.
Изведнъж й се прииска да се наведе, да вдигне детето от леглото и да го притисне към гърдите си. Искаше й се да го прегърне силно, да го целуне и да му каже, че всичко е наред.
Но щом започна да се навежда към него, си спомни маската за Празника на Вси светии. Когато бе зърнала това страховито изражение, си бе помислила, че демонът в Джоуи най-сетне е изплувал на повърхността. Бе изпитала пълна увереност — само за секунда-две, но достатъчно дълго, че да разбие на пух и прах самообладанието й — че очакваното отдавна страховито преобразяване най-сетне е настъпило.