Мъжът остави ключовете от колата на Джанет Мидълмайер на кухненския плот и взе сгънатото платнище. На излизане от апартамента избърса бравите с носната си кърпичка. Нямаше досие в полицията; не разполагаха с образец от отпечатъците му, но въпреки това трябваше да бъде предпазлив.
Конрад с бързи крачки се отдалечи от жилищния квартал. Панаирът беше на четиринайсет километра на запад, но той не възнамеряваше да извърви цялото разстояние пеш. Смяташе да вземе такси, което да го откара обратно до панаира, но не искаше да рискува да го спре близо до апартамента на Мидълмайер; шофьорът щеше да запише маршрута и можеше да си спомни лицето на пътника. На около два километра от дома на жената Конрад изхвърли платнището в голям контейнер за боклук зад някакъв жилищен блок. След като извървя още около километър и половина, той стигна до голям хотел. Отби се в бара, изпи две двойни уискита, сетне взе такси до хиподрума, където бе разположен панаирът.
В таксито премисли отново всичко, което бе извършил, откакто бе намерил трупа върху релсите. Доколкото можеше да прецени, не бе направил сериозни грешки. Прикритието вероятно щеше да свърши работа. Гънтър щеше да остане на свобода — поне още известно време.
Конрад не можеше да позволи да му отнемат Гънтър. Той беше негов син, неговото изключително дете, негова кръв. Но най-вече Гънтър беше дар от Ада; той беше оръдието на отмъщението за Конрад. Когато най-сетне откриеше децата на Елън, той щеше да ги отвлече, да ги отведе на някое усамотено място, където писъците им нямаше да бъдат чути и да ги предаде на Гънтър. Щеше да го насърчи да си поиграе с тях на котка и мишка. Щеше да го накара да ги измъчва в продължение на няколко дни, да ги изнасилва отново и отново, без значение дали са момчета или момичета и тогава, едва тогава, да ги разкъса на парчета.
Седнал в мрака на задната седалка на таксито, Конрад загадъчно се усмихна. Рядко се усмихваше напоследък. Не се бе смял много, много отдавна. Не можеха да го развеселят нещата, които радваха другите хора; само смъртта, унищожението, жестокостта и проклятието — тъмните дела на Сатаната, когото той почиташе — можеха да извикат усмивка на устните му. От дванайсетгодишна възраст той бе неспособен да намери наслада и удовлетворение в невинните човешки удоволствия.
Не и след онази нощ.
Бъдни вечер.
Преди четиридесет години…
Семейство Стрейкър винаги украсяваха цялата къща за коледните празници. Елхата им винаги бе висока почти до тавана. Във всяка стая бяха окачени венци от вечнозелени клонки, нанизи ядки и свещи. Бяха подредели фигурки, изобразяващи Рождество Христово, висяха сребристи гирлянди, навсякъде се виждаха поздравителни картички, получени от приятели и какво ли още не, допринасящо за празничното настроение.
В годината, през която Конрад навърши дванайсет, майка му добави нова придобивка към огромната семейна колекция от коледни украшения. Стъклен газен фенер. Пламъкът се отразяваше и пречупваше от ъгловатите стени на лампата, така че се получаваха стотици пламъчета, вместо само един. Беше удивително.
Малкият Конрад бе очарован от фенера, но не му бе разрешено да го пипа, защото можел да се изгори. Той бе сигурен, че може напълно безопасно да борави с фенера, но не успя да убеди майка си. Затова, когато всички заспаха, той се промъкна на долния етаж, запали клечка кибрит, а сетне и фенера… и неволно го прекатури. Пламтящата газ се разля по пода на дневната. В първия миг Конрад реши, че може да угаси огъня, удряйки с възглавничката на канапето; само минута по-късно осъзна грешката си, но вече бе твърде късно.
Той единствен се измъкна невредим. Майка му загина в пожара. Трите му сестри също. Както и двамата му братя. Баща му не загина, но остана обезобразен за цял живот — гърдите му, лявата ръка, врата и лявата половина на лицето му.
Загубата на семейството причини на баща му душевни и емоционални травми точно толкова ужасни, колкото и физическите белези. Той не бе в състояние да повярва, че Господ, в когото тъй силно вярваше, е позволил подобна трагична злополука да се случи точно на Бъдни вечер. Отказваше да повярва, че е било случайно. Бе убеден, че у Конрад се е вселило злото и той умишлено е предизвикал пожара.