Файнман спира пред вратата на кабинета и аз съм готова да припадна. Ръцете ми треперят като на болен от Паркинсон.
Не мога да си спомня дали сложих главата на петела обратно на мястото й.
Моля те, моля те, моля те, не спирай тук!
— Да, да — продължава разговора си той. Гласът му е остър и твърд като кремък. Няма нищо общо с онзи дружески оптимистичен тон, който използва по радиоинтервютата и митингите на СДА. — Точно така, беше решено да е точно в десет часа.
Следва кратка пауза, после той казва нервно:
— Не виждам друг начин, разбираш ли? Как би изглеждало отстрани, ако се бях опитал да обжалвам?
Стъпките отминават, после отново се връщат и заглъхват към антрето. Сигурно се връща към вратата. Най-после си позволявам да издишам въздуха от гърдите си, но все още не мога да мръдна от страх. Ужасявам се от мисълта, че отново ще се бутна в нещо и някоя от купчините с книги ще се срути. Затова замирам като статуя в очакване Файнман да излезе.
— Разбрах — казва той, но гласът му вече се чува по-слабо. Явно е в антрето. — На ъгъла
на Осемнайсета и Шеста улица. Североизточното крило.
После чувам как външната врата отново се отваря и затваря и къщата потъва в тишина.
Изчаквам още пет минути, за да съм сигурна, че няма да се върне. Дланите ми са мокри от пот и треперят толкова силно, че едва успявам да върна книгата на мястото й. Тя е голяма, със златни букви, и лежи до дузина подобни на вид. Решавам, че са томове от енциклопедия, но се заглеждам в гръбчето на една от тях и прочитам заглавието: „Източно крайбрежие, Ню Йорк — терористи, анархисти, отцепници.“
Изведнъж се превивам на две, сякаш някой изкарва дъха ми. Навеждам се и оглеждам заглавията по-внимателно. Това не са книги, а доклади: списък с всички по-опасни престъпници, хванати в Съединените щати, разделени по области и затвори.
Трябва да изчезвам. Времето лети, а още не съм открила Джулиан. Трябва да го видя, дори и да не успея да му помогна. Но импулсът да я намеря, да видя името й сред другите, ме задържа на място. Искам да се убедя, че е в списъка, макар да знам, че не може да не е там. Майка ми е лежала шест години в Шесто отделение на Криптата — изолирано място, където държат най-опасните бунтовници и политически агитатори.
Нямам представа защо ме е грижа толкова. Нали е успяла да избяга? Цели шест години е дълбала стената с нокти, пробила е дупка и се е измъкнала през нея като животно. И сега е свободна. В сънищата си съм я виждала да бяга през Пустошта, винаги по зелени къпещи се в слънце поляни, където има храна в изобилие.
И въпреки това нещо ме човърка. Трябва да видя името й на хартия.
Лесно намирам списъка за Източното крайбрежие, Мейн — Кънектикът. Имената на попадналите в Криптата политически затворници през последните двайсет години заемат петдесет страници. И не са подредени по азбучен ред, а по дати. Писани са на ръка с различна степен на четливост. Почеркът е остър, напомня на следи от птичи крака. Книгата е протрита по ръбовете, вижда се, че е минала през много ръце.
Премествам се по-близо до прозореца, за да хвана слабата утринна светлина. Ръцете ми треперят, затова подпирам книгата на ъгъла на едно бюро. Цялата му повърхност е скрита от натрупаните върху него книги, всички до една със забранени заглавия от дните преди Процедурата, но аз съм толкова съсредоточена в списъка с имена (зад всяко едно се крие човешки живот, изсмукан от влажните каменни стени на затворите), за да се занимавам сега с тях. Утехата, че някои от тези хора сигурно са успели да избягат след взривяването на Криптата, е по-скоро илюзорна.
Веднага намирам годината, в която отведоха мама. Бях на шест години, когато ме излъгаха, че е умряла. В тази година са записани около двеста имена, заемащи пет-шест страници.
Проследявам списъка с пръст и неизвестно защо усещам, че ми се завива свят. Знам, че ще я открия тук. И вече знам, че е успяла да се спаси. Но въпреки това трябва да я намеря. В избледнялото мастило, с което са изписани буквите от името й, се крие частица от нея. Тези няколко реда отнеха живота й, както и моя.
Продължавам надолу по листа и изведнъж дъхът ми спира. Името е изписано старателно, с широк елегантен почерк, сякаш отговорният за този документ се е наслаждавал на красивите извивки на „л“-то и „а“-то:_ Анабел Гилс Халоуей. Криптата. 6-то отделение. Самостоятелна килия. Агитатор ниво 8._