Но самият Джулиан не се вижда никъде.
Изведнъж в един от ъглите проблясва искра. „Бомба“, изниква веднага в главата ми и следващата ми мисъл е: „Бягай“! Вътрешностите ми се свиват на възел, страхът затяга болезнен обръч около гърдите ми, но погледът ми улавя движение и аз виждам в един от ъглите човек с фотоапарат. На вратовръзката му е прикачен бадж с името на голяма медия. Репортер, дошъл да заснеме подготовката за екзекуцията. Лъчът от светкавицата му отскача от металните повърхности и играе по стените.
Естествено. Трябваше да се сетя, че медиите ще бъдат поканени. Ще трябва да документират ставащото и да го разпространят, за да бъде показано на обществото и то да си извлече съответните поуки.
Омразата ми се надига нагоре заедно с гъста клокочеща вълна от ярост, готова да излезе и да опожари всички долу
В другия ъгъл на залата, скрит от очите ми заради ниската стена, настъпва някакво движение, Файнман и другите мъже в малката стаичка обръщат глави натам. Томас Файнман вади носна кърпа от панталона си и избърсва потта от челото си. Това е първият знак на притеснение от негова страна, който показва. Репортерът също обръща камерата си натам. „Щрак, щрак“ и две ярки светкавици заслепяват очите ми.
Джулиан влиза в стаята. Двама регулатори го придържат от двете му страни, въпреки че видимо няма нужда от помощта им. Мъж, с висока бяла якичка на свещеник, ги следва на известно разстояние, прегърнал книгата „Ш-ш-т“. Томчето е с позлатена подвързия и той го притиска до гърдите си като зашита срещу всичко грешно и мръсно в този свят.
Омразата ми се превръща във въже, увива се около гърлото ми и затяга примката си.
Ръцете на Джулиан са отпред, оковани в белезници. Облякъл е синьо сако и плътно прилепнали по краката му дънки и аз се питам дали изборът на дрехи е негов, или е бил накаран да се облече така специално за екзекуцията. Очите му гледат пред краката му и аз го призовавам безмълвно, умолявам го да вдигне поглед и да ме види. Искам да знае, че съм тук. Искам да знае, че не е сам. Неволно протягам ръка към стъклото. Иде ми да го пръсна на парчета, да скоча долу при него и да го отведа далече оттук. Но това е невъзможно. Преди да направя две крачки, ще ме заловят и екзекуцията ще е двойна.
Може би така ще е по-добре. Вече нямам нищо зад гърба си и никого, при когото да се върна.
Регулаторите спират до металната маса. Чуват се гласове. Джулиан казва:
— Предпочитам да не лягам.
Гласът му е глух, трудно разбирам какво казва заради стъклената преграда и височината, но щом го чувам, ми иде да изкрещя. Сърцето ми бие толкова силно, че цялото ми тяло пулсира от желание да направи нещо, каквото и да е. Но аз оставам неподвижна като скала.
Един от регулаторите пристъпва и сваля белезниците от ръцете му. Джулиан се обръща и сега мога да видя лицето му. Вдига ръце и с болезнена гримаса раздвижва китките си. Регулаторът почти веднага закопчава лявата му ръка за крака на масата и натиска главата му надолу, принуждавайки го да седне. Той го прави, без да погледне нито веднъж към баща си.
В близкия ъгъл на залата има мивка и лекарят вече мие ръцете си над нея. Плискащата се в металното корито вода кънти оглушително, така поне ми се струва на мен, защото в залата е прекалено тихо. Не мога да проумея как може да екзекутираш някого в такава ярко осветена и тиха стая. Лекарят подсушава ръцете си и си слага чифт латексови ръкавици.
Свещеникът излиза напред и започва да чете:
„Исаак пораснал и бил гордостта на остарелия си баща, тачел полята му като своя... “
Това е от Книгата на Авраам. Естествено. В нея Бог нарежда на Авраам да убие единствения си син, Исаак, защото се разболял от делириум. И Авраам го прави. Отнася сина си дълбоко в планината и забива камата си право в гърдите му Може би Томас Файнман е избрал нарочно този пасаж? Покорство пред Бога, пред сигурността, пред естествения ред, ето на какво учи книгата на Авраам.
„. Но когато Авраам видял, че Исаак е нечист, помолил в сърцето си за съвет. “
Отново преглъщам името на Джулиан. „Погледни ме!“
Докторът и двамата лаборанти излизат напред. В ръката на доктора има спринцовка. Той натиска с палец бутона, за да изкара въздуха, докато единият от лаборантите запретва ръкава на ризата на Джулиан до лакътя.