— Не мога да разбера защо не можем да сме честни един към друг. Нали целта ни е обща?
Рейвън отвърна хапливо:
— Сама разбираш, че не бива да разкриваме целия план, Так. Така е по-добре. Имай ми доверие.
— Ти си тази, която не се доверява на никого.
Карали са се заради мен.
— Какво трябваше да ми кажете? — Сърбежът преминава в остра пареща болка.
— Давай тогава — присвива очи Рейвън. — Щом държиш да й кажеш всичко, моля, заповядай.
Езикът й хапе, но мога да се обзаложа, че зад думите й прозира страх. Тя се страхува от мен. Страхува се от реакцията ми.
— Какво да ми каже? — Не издържам повече тези тайнствени погледи и половинчати обяснения.
Так прокарва ръка по челото си.
— Добре, виж. — заговаря бързо той, нетърпелив да приключи с този разговор. — Ти и Джулиан не бяхте отвлечени по грешка, ясно? Не беше случайност. Беше планирано.
Горещата вълна плъзва по врата ми. Облизвам пресъхналите си устни.
— Кой го планира? — питам, сякаш не знам. Трябва да са били от СДА. И неволно отговарям на въпроса си. — СДА, нали?
Но Так извива лице в гримаса и казва:
— Не са те. Ние го направихме.
Настъпва пулсираща тишина. Едно, две, три, четири. Отброявам секундите, поемам дълбоко въздух, затварям очи и пак ги отварям.
— Какво?
Бузите на Так пламват.
— Ние го направихме. Беше план на Съпротивата.
Тишината продължава. Устата и гърлото ми пресъхват напълно.
— Аз... не разбирам.
Так отново отбягва погледа ми. Втренчва се в пръста си, който обхожда ръба на масата напред и после назад, напред и назад.
— Ние платихме на Лешоядите да отвлекат Джулиан. Не ние с Рейвън, а Съпротивата. един от ръководството беше внедрен като член на СДА. Не че има някакво значение. Лешоядите биха направили всичко на съответната цена и фактът, че за известно време работеха със СДА, не значи, че не можеш да ги купиш.
— Джулиан — повтарям като в несвяст. Съзнанието и крайниците ми отказват да работят. — Ами аз?
За част от секундата виждам колебанието му
— Платихме им да задържат и теб. Те знаеха, че едно момиче следи Джулиан, и им беше наредено да хванат и него.
— И са си мислели, че ще получат откуп за нас — довършвам аз.
Так кима.
Не мога да позная гласа си, звучи ми като чужд, сякаш идва от много далеч. Едва успявам да си поема дъх и да кажа:
— Защо?
Рейвън стои неподвижно пред мен и се взира в земята. Изведнъж казва отривисто:
— Ти никога не си била в истинска опасност. Лешоядите бяха наясно, че няма да получат нищо, ако те докоснат.
Припомням си кавгата между похитителите, докато се криехме в тунела. Настоятелен глас убеждаваше Албиноса да се придържа към първоначалния план, след като пребиха Джулиан, за да издаде кодовете за охранителната система на дома си. Явно са изгубили търпение. Искали са по-бързо да си вземат парите.
— Не съм била в истинска опасност — казвам тихо. Рейвън гледа нанякъде. Тя също не иска да ме погледне. — Аз. едва не умрях. — Гневът нажежава нервите ми до червено. — Можехме да пукнем от глад и от жажда. Джулиан беше премазан от бой. Трябваше да се бием.
— И успяхте — прекъсва ме тя. Най-после вдига очи към мен и за мой ужас те светят доволно. — Ти избяга и спаси Джулиан.
В първия момент не намирам думи да отговоря. Истината за станалото ме зашеметява и запалва пожар в мен.
— Значи всичко това. е било един тест?
— Не! — отсича Так. — Не, Лена, искам да ни разбереш правилно. Тестът беше част от това, но.
Избутвам стола от масата и се обръщам, не искам да го слушам повече. Искам да се свия на кълбо. Да изкрещя или да ударя нещо.
— Беше много повече. Ти ни помогна много. И ние бяхме сигурни, че си добре. Имаме си свои хора в тунелите и ги бяхме предупредили да се грижат за теб.
Човекът плъх и Койн. Сега разбирам защо ни помогнаха. На тях също им е било платено.
Устните ми отказват да се движат. Трудно ми е дори да преглъщам. Всичките ми сили са съсредоточени в едно, да ме задържат на крака. Отвличането, страхът, убитите в тунела охранители... всичко е било дело на Съпротивата. Наше дело. Заради някакъв си тест.
Рейвън заговаря отново. Гласът й трепти от напрежение и принуден ентусиазъм. Като на търговец, който убеждава да купуваш, купуваш, купуваш.
— Ти се справи отлично, Лена. Помогна на Съпротивата много повече, отколкото си представяш.
— Нищо не съм направила — срязвам я аз.
— Напротив, направи много. Джулиан беше много важен фактор за СДА. Символ на неговите идеи. Водач на младежкото движение. Това са шестстотин хиляди души, все млади хора, неминали през процедурата. Неубедени в нейната необходимост.