А после, също толкова бързо, Зев си възвърна контрола. Върна левия си крак обратно на дъската и тялото му спря да се люшка неконтролируемо от дясно наляво като повредено махало. Той се изправи.
Някой изкрещя името му. А после аплодисментите започнаха и станаха гръмотевични, докато Зев несигурно изминаваше последния оставащ метър. Никой не чу времето, което изкрещя Дигин. Никой не обърна внимание на Рей, докато слизаше по стълбата.
Веднага щом стъпи на земята, Зев се хвърли към Рей. Беше по-дребен и по-слаб от него, но го сграбчи изотзад и движението беше неочаквано. Само след секунда Рей лежеше на земята с лице в пръстта.
— Ти, шибан задник такъв! Ти хвърли нещо по мен. Зев вдигна юмрук; Рей се извъртя и го отблъсна от себе си.
— Какви ги дрънкаш?
Рей се изправи със залитане на крака. Силният лъч на прожектора осветяваше лицето му. Навярно си бе порязал устната на някой камък. Кървеше. Изглеждаше зъл и грозен.
И Зев се изправи. Очите му бяха обезумели — черни и изпълнени с омраза. Тълпата стоеше замръзнала и Хедър отново си помисли, че може да чуе дъжда, едновременното разбиване на стотици хиляди капки. Всичко висеше във въздуха, готово да падне.
— Не лъжи! — изръмжа Зев. — Ти ме удари в гърдите. Искаше да падна.
— Ти си луд — отсече Рей и понечи да се обърне.
Зев го нападна. После и двамата пак се свлякоха на земята, а тълпата изведнъж се люшна напред. Всички крещяха, някои се бутаха, за да виждат по-добре, други се хвърлиха към момчетата, за да ги разтърват. Хедър се озова притисната от всички страни. Усети на гърба си нечия ръка и едва не падна. Инстинктивно посегна към ръката на Нат.
— Хедър! — лицето на приятелката й беше бяло, уплашено. Ръцете им се разделиха и Нат се свлече насред хаоса от едва видими тела.
— Нат!
Хедър си проправи с лакти път сред тълпата. Сега беше благодарна, че е толкова едра. Нат се опитваше да стане и когато Хедър се добра до нея, тя изкрещя от болка.
— Глезенът ми! — извика паникьосана и стисна крака си. — Някой ми стъпи на глезена!
Хедър посегна към нея, а после почувства ръка на гърба си. Този път натискът беше преднамерен, силен. Опита се да се извърне, за да види кой я е бутнал, но преди да успее, се озова на земята с лице в калта. Нечии крака разбълникаха пръстта и опръскаха лицето й. За миг Хедър се зачуди дали това — кипящата тълпа, втурването напред — не е част от предизвикателството.
Усети някакво разпръсване в тълпата, частично освобождаване на напрежението.
— Хайде!
Тя се изправи и пъхна ръка под мишницата на Нат.
— Боли! — промълви приятелката й и примигна, за да прогони сълзите си. Но Хедър я изправи на крака.
А после между дърветата ненадейно прогърмя глас, оглушителен и изопачен:
— Стойте на място, всички до един…
Ченгета.
Всичко се превърна в хаос. През насъбралото се множество преминаха лъчи от прожектори и лицата, които осветяваха, побеляваха и замръзваха; хората бягаха, блъскаха се, за да се махнат, изчезваха в гората. Хедър преброи четири ченгета; едно от тях беше притиснало някого към земята. Тя не видя кого. Устата й беше суха и сякаш пълна с тебешир, мислите й — в безпорядък. Качулката й беше изцапана с кал, а в гърдите й се процеждаше студ.
Бишъп беше изчезнал. Колата беше на Бишъп.
Кола. Трябваше да се махнат — или да се скрият.
Без да пуска ръката на Нат, Хедър се опита да я дръпне напред, но приятелката й се препъна. Очите й се наляха със сълзи.
— Не мога — промълви тя.
— Трябва! — настоя Хедър, обзета от отчаяние. Къде беше Бишъп, по дяволите? Тя се наведе и обви ръка около кръста на Нат. — Облегни се на мен.
— Не мога — повтори Нат. — Много боли.
А после отнякъде изневиделица изникна Додж Мейсън. Озова се до тях съвсем неочаквано и без да спре или да помоли за разрешение, също обви с ръка кръста на Нат, така че двамата да я носят. Нат нададе кратък вик от изненада, но не се възпротиви.
Хедър беше готова да целуне Додж.
— Хайде! — подкани ги той.
Залитайки, тримата влязоха в гората. Вървяха колкото се може по-бързо, за да се отдалечат от гърмящите гласове от мегафоните, от крясъците и от светлините. Беше тъмно. Додж бе извадил мобилния си телефон. От него се излъчваше слаба синя светлина и осветяваше подгизналите листа под краката им, мократа папрат и грубите клони на покритите с мъх дървета.