— Няма за какво — отвърна той.
Нат изкриви устни, сякаш бе преглътнала нещо горчиво. За един миг не каза нищо. После изтърси:
— Чу ли, че са арестували Кори Уолш и Феликс Харт?
Додж поклати глава и тя уточни:
— За нарушаване на обществения ред в нетрезво състояние. И навлизане в частна собственост. — Тя пристъпи от крак на крак. — Как мислиш, това ли е краят на „Паника"?
— Изключено — отсече той. — Така или иначе, ченгетата са прекалено глупави, за да я спрат.
Нат кимна, но не изглеждаше убедена.
— Според теб какво ще стане сега?
— Нямам представа — отговори той. Знаеше, че Нат иска от него да й намекне нещо, което ще й бъде от полза. Преглътна, защото усети в устата си неприятен вкус.
Тя знаеше, че я харесва, и се опитваше да го използва.
— Мисля, че ти и аз можем да си бъдем взаимно полезни — каза изведнъж тя и този факт — фактът, че го признаваше, фактът, че беше честна — му вдъхна желание да продължи да я слуша.
— По какъв начин да сме си полезни? — попита той.
Тя подръпна подгъва на полата си. Изглеждаше ушита от някакъв хавлиен плат и това го накара да си помисли за кърпи, което пък на свой ред го накара да си помисли за Нат по кърпа. Слънцето блестеше толкова ярко, че му се виеше свят.
— Предлагам да сключим сделка — обясни Нат и го погледна. Очите й бяха тъмни, жадни и мили, като очите на кученце. — Ако някой от нас спечели, ще разделим кеша петдесет на петдесет.
Додж така се стресна, че в продължение на цяла минута не можа да каже нищо.
— Защо? — попита най-накрая той. — Защо с мен? Ти дори не… искам да кажа, ние почти не се познаваме. — „Ами Хедър?" — едва не я попита.
— Това е само някакво предчувствие — отговори Нат и честността й отново му се стори привлекателна. — Много те бива в тази игра. Ти разбираш нещата.
Стори му се някак изненадващо, че Нат Велес, с нейната гъста съвършена коса и влажни устни с гланц, говори така откровено по тема, която повечето хора избягваха. Все едно да чуеш как някой супермодел пърди: изненадващо и някак вълнуващо. Тя продължи настойчиво:
— Можем да си помагаме. Да обменяме информация. Да станем екип срещу другите. Така ще имаме по-голям шанс да стигнем до Двубоя. А после…
Тя направи жест с двете си ръце.
— А после ще трябва да се изправим един срещу друг — довърши Додж.
— Но ако единият спечели, ще спечелим и двамата — усмихна му се Нат.
Той нямаше намерение да позволи на никого другиго да спечели. Но пък той не се и интересуваше от парите. Друга цел гонеше. Може би Нат го знаеше или го беше почувствала по някакъв начин.
Затова той отговори:
— Ами става. Значи сме партньори.
— Съдружници — каза Нат и протегна официално ръка. Дланта й беше мека и малко потна.
Тя стана и се засмя.
— Значи е уредено.
Не можеше да се надигне на пръсти да го целуне, затова го хвана за раменете и го целуна отстрани по врата. После се изкикоти.
— Сега трябва да те целуна и от другата страна, за да е поравно.
И той разбра, че това лято ще се влюби до уши в нея.
Никой не разбра кой е публикувал видеото онлайн — то се появи на толкова много страници едновременно и стигна до всички толкова бързо, че беше невъзможно да се установи произходът му. Мнозина подозираха, че е дело или на Джоуи Адисън, или на Чарли Уонг, защото и двамата си бяха отрепки и преди две години тайно снимаха и пуснаха видеозаписи от момичешката съблекалня.
Дори не беше толкова интересно — само няколко треперливи кадри на Рей и Зев, които се налагаха и раменете им почти изскачаха от рамката на лентата, а край тях се събираше тълпа; а после проблясване на светлини, крясъци и мигът, в който прожекторът угасна. След това още образи: светлините, които се местеха сред тълпата, и изопачените гласове на ченгетата, металически и безобидно звучащи на записа, както и една снимка в близък план на Нат с широко отворена уста, с една ръка около Хедър и другата около Додж. А после тъмнина.
Додж все още държеше копие на харддрайва си, за да може да натиска „Пауза" на този последен миг, когато Нат изглеждаше толкова уплашена, а той я поддържаше.
Само няколко часа след видеото се появи и имейл. Полето за тема беше празно, адресът — криптиран: judgment@panic.соm.
Съобщението беше просто, само два реда:
Който много дрънка, си докарва беля на главата.