— Какво е това? — осведоми се принцесата, като свали обиците си и приседна на дивана до Сара.
— Нищо.
— Баща ми просто се стараеше гостът му да се чувства добре — продължи Роксалена, все едно Сара не бе я прекъснала. — Калид те забеляза сред другите жени на приема и пожела да те види отблизо. Той помоли баща ми да те повикат в приемната му.
На вратата се появи Ширза, която носеше красиво гравиран дървен поднос. Роксалена отново се усмихна и сръга Сара в ребрата.
— Какво е това? — попита принцесата.
— Подарък за мис Сара от моя господар и пашата на Бурса — отвърна церемониално Ширза, като коленичи и протегна подноса към тях.
— Моля те — прошепна Сара, като притвори очи.
— Донеси го тук — нареди нетърпеливо Роксалена, като гледаше подноса с алчен поглед.
Ширза влезе и остави подноса на масичката от слонова кост, която се намираше точно до дивана.
— Парфюм от Бурса, направен само за жените на пашата, смесена есенция от жасмин и розмарин, сандалово дърво и амбра — каза Ширза, като посочи към малко кристално шишенце със сребърна капачка.
— Наистина е много скъп — кимна одобрително Роксалена.
— Покрита със скъпоценни камъни игла за коса. Жена с такива разкошни коси със сигурност ще я използва най-пълноценно — продължи Ширза, като посочи към една златна тъпа игла, поставена върху бяла ленена кърпичка. Такива игли използваха ориенталските жени, за да прикрепят кока си. Иглата бе украсена с диаманти, а точно в закръглената й част бе поставен разкошен рубин.
— Наистина, избрано с много вкус — обади се Роксалена.
— И кафе от Йемен, специално приготвено — заключи накрая Ширза. — Шах Калид настоява кафето да е само за мис Сара, тъй като също е специален подарък за нея.
Ширза наля тъмната, вдигаща пара течност от джезвето в една изящна чашка. След това я подаде на Сара.
— Е, изпий го — каза Роксалена, като се усмихна. — Ако не го направиш, би било равнозначно на обида.
Сара пресуши малката чашка, като се намръщи, защото кафето бе изключително горчиво. Никога нямаше да свикне с турското кафе. Ширза я гледаше с очакване.
— Нищо ли няма да кажеш на този, който ти е изпратил всички тези неща? — Роксалена се обърна към Сара с широко отворени от изумление очи. — Проява на много лошо възпитание е да не отговориш нищо, при условие че са ти изпратени такива разкошни подаръци.
— Кажи на шах Калид, че му благодаря много за проявената учтивост и щедрост.
— Само това ли? — Роксалена бе изумена.
— Това е всичко.
Ширза се поклони и излезе.
— Калид ще бъде разочарован — заяви Роксалена със сериозен тон.
— Но какво очаква да кажа? — попита Сара, като се прозина.
— Че ще отидеш при него в стаята му, за да прекарате изпълнена със страст нощ, например.
— Много смешно. Ако искаш да знаеш истината, първата ми мисъл бе да върна всички подаръци, но разбрах, че такава постъпка не е в съгласие с вашите обичаи.
— Разбира се, че не е — отвърна шокирана Роксалена.
Сара се изправи, като залитна леко.
— Сигурно съм по-уморена, отколкото си мислех — каза тя, като разтърка очите си. — По-добре да си лягам.
— Ами тези неща? — попита принцесата, като посочи към подноса.
— Остави ги при теб. Утре сутринта отново ще упражним „g“ и „c“.
В отговор Роксалена се нацупи в престорен ужас.
— Лека нощ — каза Сара на турски.
— Лека нощ — отвърна Роксалена, но на английски.
В коридора евнусите, които придружаваха жените от харема навсякъде, веднага застанаха от двете страни на Сара и я придружиха до стаята й. Сара се приближи до дивана, на който спеше, и се отпусна тежко. Толкова беше замаяна, че нямаше сили дори да стане и да се съблече. Какво, за бога, й ставаше? Положи глава на възглавниците. Светлината от свещите се замъгли пред погледа й. Сара затвори очи. Имаше нужда да си почине малко.
Когато се събуди, отне й няколко секунди, докато разбере, че не се намира в стаята си в двореца Топкапъ. Диванът бе покрит с розов брокат, стените бяха от розов камък, гоблените бяха по-малки от тези в двореца на султана. Разтревожена, тя се изправи рязко, но в същия момент остра болка разцепи главата й, изтръгвайки от гърдите й глух стон. Сара обхвана главата си с ръце в очакване болката да премине.
В следващия миг осъзна, че не е сама. Примигна бързо, опитвайки се да види ясно фигурата пред себе си. Когато зрението й се избистри, видя много дребна жена, която можеше да бъде на всяка възраст от трийсет до петдесет години, облечена в семпла муселинена роба. Жената сключи ръце пред себе си и се поклони ниско.
— Казвам се Мемтаз — каза тя. — Назначена съм за ваша прислужница, защото говоря английски.