— Много си красива.
— Как мога да избягам оттук?
— Не можеш. Най-добре е да станеш фаворитка и да се радваш на това си положение, докато е възможно.
— А после какво? Когато омръзна на пашата, на стражата ли ще бъда отстъпена?
— От теб зависи да направиш така, че да не му омръзнеш.
Сара въздъхна и замълча. Всичките й разговори с Мемтаз протичаха по един и същ начин — всъщност, въртяха се в един омагьосан кръг.
— Защо той просто не ме изнасили и да свърши всичко? — промърмори отчаяна тя. — Той си играе с мен, оставя ме сама, да си представям всякакви ужасни неща. А когато поиска да ме види, трябва да премина през цялата тази смешна подготвителна процедура.
— Той липсва ли ти? — попита хитро Мемтаз.
— Шегуваш ли се? — сопна се Сара.
— Изглеждаш като… ангел.
— Чувствам се като кобилата на генерал Къстър, оседлана, сресана и прочее.
— Моля?
— Нищо. Готова ли съм?
— Да.
Сара докосна сложните плитки, които бяха сплетени толкова стегнато, че я болеше главата, но Мемтаз припряно я спря.
— Не ги пипай, моля те.
— Всичките тези украси за главата ми причиняват болка. Иглите за коса сигурно тежат цяла унция. — Сара посочи инкрустираните игли от слонова кост, които, освен всичко друго, бяха обсипани с перли и скъпоценни камъни.
Мемтаз стисна устни и не каза нищо Започваше да губи търпение с тази своеволна чужденка, която отказваше да разбере, че хиляди жени в империята биха дали мило и драго само да са на нейното място. Погледите им се срещнаха.
— Готова ли си да тръгваш? — попита накрая Мемтаз.
Сара се поколеба за момент, после кимна в знак на съгласие. Мемтаз плесна с ръце и вратите на стаята за обличане се отвориха като с магия. Жените излязоха в коридора и веднага от двете им страни застанаха двама евнуси. Цялото шествие се отправи по покрития с мрамор коридор към стаята, където ги очакваше шах Калид.
Дворецът на орхидеята бе по-малък и не толкова изящен като Топкапъ, но по свой начин бе по-красив. По стените висяха разкошни гоблени, подовете бяха мраморни. Харемът беше разположен между покоите на пашата и помещенията, които заемаше главният черен евнух. Бабата на Калид заемаше най-разкошните стаи в харема. Сара сега бе фаворитката и нейните покои бяха почти толкова луксозни. До тях се намираше малката стая на Мемтаз. Другите помещения, които свързваха харема с външния свят, се охраняваха отвътре от евнуси, а отвън — от войници. Сара и Мемтаз завиха зад ъгъла и спряха пред двойните врати на покоите на пашата, като изчакаха войникът от охраната да почука силно с тоягата си.
— Влез!
Гласът на Калид прозвуча властно, а Сара почувства как пулсът й се ускорява.
Двете жени влязоха в залата и прекосиха огромния персийски килим. Във всичките огромни свещници по стените горяха свещи. В единия край на залата висяха копринени завеси, там Калид се бе излегнал на покрит с брокат диван. Инкрустираната масичка пред него бе отрупана с деликатеси. Той изчака жените да приближат, без да сваля поглед от тях, след това посочи празния диван срещу себе си.
— Седни — обърна се той към Сара, която побърза да се подчини.
— Ти можеш да си вървиш. — Думите бяха предназначени за Мемтаз.
Дребната прислужница се поколеба.
— Аз самият ще обслужа мис Уулкът — заяви Калид, а двамата пазачи си размениха удивени погледи; пашата никога никого не бе обслужвал лично. — Всички може да си вървите! — извика високо Калид, а Сара се огледа разтревожена. Всички се оттегляха, оставяйки я сама с пашата на Бурса.
— Искаш ли шербет? — попита я учтиво той, като й подаде кристален съд, чиито ръбове бяха посребрени.
Сара поклати отрицателно глава.
— А би трябвало да опиташ, напитката е много хубава. Не трябва да се страхуваш. Вече е била проверена за отрова.
Възможността да бъде отровена не бе хрумнала на Сара, затова тя не успя да потисне ужаса, който я обзе. Чувствата й не останаха скрити за Калид.
— А би трябвало да се замислиш по този въпрос. Сега ти си фаворитката и съвсем естествено си обект на ревност — продължи меко Калид, като отпи от шербета.
— Не искам да бъда фаворитка.
— По този въпрос нямаш никакъв избор — сви рамене той.