Сара не отговори. Изпитваше огромно облекчение, сега, когато кръвта циркулираше нормално в главата й. Когато ръката му обгърна кръста й, тя, без да се замисля, се облегна на тялото му. Той беше толкова близо, тялото му излъчваше такава топлина, гласът му бе толкова успокояващ…
Калид отметна настрани косата й и долепи устни до врата й. Сара се сепна, но той я държеше здраво, ръцете му се преместиха по-нагоре и покриха гърдите й.
— Пусни ме! — извика тя, като започна да се съпротивлява.
— Само преди миг докосването ми не ти бе толкова противно — прошепна той в ухото й. Плъзна ръка в кафтана й, като погали нежната кожа, открита от дълбоко изрязаното й деколте.
— Ще викам! — Сара изпадна в паника, защото устата му продължи да очертава гореща линия от врата към рамото й, предизвиквайки у нея такава реакция, чувства, които тя не смееше да си признае, че изпитва.
— От това няма никаква полза. Всичко тук ми принадлежи, забрави ли? — промърмори той, а търсещата му ръка покри едната й гола гръд и помилва нежно зърното.
— Пусни ме! — изстена Сара, извивайки тялото си като дъга.
— Ти в действителност не искаш да те пусна — прошепна дрезгаво той и с едно плавно движение я обърна към себе си и отвори туниката й, като разголи гърдите й.
Устните му се сключиха около едното зърно. Сара в първия момент се възпротиви, после въздъхна и отметна назад глава Калид нежно засмука зърното, след това го захапа леко. Чувствителната й кожа пламна от възбуда и Сара започна да стене безпомощно. Калид вдигна за миг глава, Сара почувства, че натискът намалява, но усещането бе толкова сладостно, че тя зарови пръсти в косата му и притегли главата му отново към себе си.
По тялото й премина сладостна тръпка, когато устните му отново я докоснаха. Сара се потопи в топлината, в магията на ласките му. Чувстваше косата му като коприна под пръстите си, а когато свободната му ръка покри другата й гърда, тя изстена тихо, тялото й се изви като дъга, жадно за още милувки.
Калид рязко се изправи, като я остави да падне на дивана. Сара изненадана отвори очи.
— Това е всичко — каза той, а в гласа му се долавяха копринени нотки. — Чаках те кога ще издадеш този звук. — Той се извърна и оправи дрехата си.
Сара ахна от изумление, впила поглед в гърба му.
— Предлагам ти да се облечеш. Не би искала охраната да добие невярна представа…
— Защо ти… ти… — Сара не можа да довърши. Калид плесна силно с ръце. Вратата се отвори точно когато Сара загърна туниката си и оправи кафтана си.
— Отведете тази жена обратно в харема — нареди на турски Калид на войниците от охраната, които чакаха заповедите му.
Сара се изправи с цялото достойнство, което й бе останало.
— Ще те накарам да ми платиш за това! — Гласът й трепереше от възмущение, щеше да се разплаче всеки момент, но беше твърде горда, за да го покаже.
— Не, Сара, няма да го направиш — отвърна спокойно Калид. — Ще се върнеш за още.
Калид направи знак на войниците и те удариха с тоягите си по пода. Сара излезе от стаята, без да погледне към Калид, удивена, че можеше да се държи на краката си. Пред входа на харема бе посрещната от евнусите, които я заведоха до покоите й.
Калид почака, докато Сара излезе, след това се отпусна тежко на дивана и прокара треперещи пръсти през косата си. Самообладанието, което бе проявил, когато отпрати Сара, бе преструвка — никога през живота си не бе желал толкова силно някоя жена и това, че си наложи да спре, бе по-трудно, отколкото си бе представял. Но бе успял да го стори и бе доволен.
Трябваше да й покаже кой ще има водеща роля в отношенията им. Малко по малко щеше да й разкрива страстта си, щеше да я възбужда и гали, докато накрая тя щеше да се превърне в глина в ръцете му, мека и подканяща да бъде моделирана според неговите желания. Но дотогава трябваше да запази самообладание, а това щеше да е трудно. Тя беше като зряла, сочна ябълка, която само молеше да бъде откъсната. Нямаше да му бъде лесно да сдържи желанието си. Калид искаше да потъне в меката й плът, да проникне в нея дълбоко, да се слеят в едно неразделно цяло. Калид сграбчи бутилката с ракия и отпи голяма глътка, след това избърса устни с опакото на ръката си.
Търпение, нужно е само търпение.
След време ще има всичко, което пожелае.
— Valide pashana, те вика при себе си — Мемтаз разтърси рамото на Сара.
— Коя? — попита Сара, като се изправи и разтърка очите си, мислейки си, че сега последното, от което се нуждае, е още едно повикване.
— Бабата на Калид шах. Желае да я посетиш в покоите й.
„Чудесно“, помисли си Сара. Все още не можеше да дойде на себе си от срещата си с Калид и изобщо не й се искаше да се среща с някой от роднините му.