Козем закима енергично.
— Много мъдро — обърна се тя към Сара, която изучаваше внимателно своя похитител над воала, закриващ носа и устата.
Пашата носеше тъмносиня военна униформа и златен колан, отрупан с медали. Той изслушваше, без да се намесва или да прекъсва, всеки човек, който излагаше пред него молбата си, след това отговаряше с добре модулиран глас, който веднага привличаше вниманието на тези, които го слушаха. Дойде и четвъртият случай, който трябваше да бъде разгледан, двама овчари спореха за границата между пасищата си. Сега Сара разбра защо Калид бе настоял тя да присъства. Той очевидно искаше тя да го види и в друга светлина, а не само като прелъстител и похитител, и трябваше да признае, че планът му даваше резултати. Тя НАИСТИНА беше впечатлена.
— Внукът ми е много мъдър, не мислиш ли? — прошепна Козем, като че ли бе прочела мислите й.
Сара обърна глава към старата жена, която я гледаше хитро, очите над копринения воал бяха пълни с разбиране.
— Предполагам, че той се справя добре — призна Сара.
— Добре! В цялата империя няма по-справедлив паша, всеки казва така. И никой не е по-красив от него, предполагам, ще се съгласиш с мен?
Сара се усмихна: Козем беше неуморима.
— Заради теб той обръсна брадата си, знаеш ли това? — прошепна отново Козем. — Мислеше си, че без нея ти ще го намираш по-привлекателен, щом като западният обичай налага мъжете да ходят гладко избръснати.
За Сара Калид притежаваше огромна привлекателна сила, със или без брада, и Сара бе сигурна, че той го знае.
— Всъщност в момента на Запад брадите отново са на мода, особено в Съединените щати и Англия. Уелският принц също има брада — добави Сара с леко злорадство.
— Но защо е нужно да се скрива с брада такова прекрасно лице като това на Калид? — продължи Козем. — Той прилича на майка си. Тя беше много красива, макар и твърде бледа. Калид е наследил всичко от нея, освен носа. Него е взел от баща си.
Главният евнух на Калид, висок суданец на име Ахмед, се обърна и хвърли недоволен поглед на Козем. Тя му отвърна с груб жест.
— Той иска да замълча — прошепна тя на Сара. — Този човек си позволява твърде много. Калид прекалено много го глези. Аз скоро ще умра и той повече нищо няма да чуе от мен.
Сара извърна глава, като едва се сдържа да не се разсмее. За човек, който постоянно говори за смъртта, Козем беше забележително жизнена.
Раздаването на правосъдие продължи малко повече от два часа. Калид разреши повече от двайсет случая. След като свърши, напусна тронната зала, без нито веднъж да погледне към Сара.
Главният евнух застана пред събранието и каза нещо на турски. След това жените от харема излязоха от залата през вратите, които водеха към вътрешността на палата, а останалите се насочиха към вратите на двора.
— Това ли е всичко? — попита Сара.
— Беше раздадена справедливост — отвърна Козем.
„Но не и за мен“ — помисли си Сара.
В този момент към нея се приближи Мемтаз, заедно с един войник от охраната. От изражението й Сара разбра, че е получила височайше нареждане да се яви. Прислужницата сключи длани пред гърдите си и се поклони.
— Моят господар Калид настоява да се явите в конюшните.
— В конюшните ли? — Сара бе удивена.
— Ще получите първия си урок по езда.
„Друг път“ — помисли си Сара.
— Би ли казала на твоя господар Калид, че нямам никакво желание да се уча да яздя. Ще си почивам в покоите си.
Сара се насочи надолу по коридора. Евнусите я последваха, а Мемтаз с нещастно изражение предаде думите й на пратеника на Калид.
Сара се върна в покоите си и се хвърли на леглото си, като зарови лице в меките завивки. Няколко минути стоя така неподвижна, като нацупено дете и притискаше лицето си до муселинената покривка, след това се изправи и започна бавно да се съблича. Накрая остана боса и само по тънкото си ленено бельо, което бе прилепнало към тялото й като втора кожа. Легна по гръб и впи поглед в изрисувания в пасторални сцени таван, чудейки се колко още ще издържи на това пленничество, без да полудее. След няколко минути долови някакво раздвижване в коридора. Последваха женски писъци и тропот на крака, възбудени гласове говореха нещо, което тя не можеше да разбере. Калид влетя в покоите й като ураган, а прислужницата, която беше в предното помещение, се просна на пода от страх. Мемтаз подтичваше след него, като кършеше ръце и плачеше. След нея вървяха евнусите на Сара с широко отворени от страх очи.
— Вън! — изрева на турски Калид. — Всички вън! Измитайте се веднага!
Всички започнаха да се оттеглят уплашено. Двамата евнуси се спогледаха, след това излязоха в коридора, но Мемтаз остана на мястото си, като плачеше високо.