В този момент главният евнух отвори вратите на стаята за аудиенции в Топкапъ. Джеймс и Дънфорд влязоха, в залата. Покрай две от стените се бяха наредили войници и еничари. Отляво на трона на султана бе застанал Осман бей, главният евнух пристъпи отдясно. Самият султан седеше на трона си, облечен в тъмносиня униформа, на главата си имаше фес с полумесец и златен пискюл.
Дънфорд започна церемониално приветствие на турски и султанът наклони глава. Джеймс се напрягаше да следи разговора им, но не след дълго се отказа. Бе научил малко турски в процеса на работата си, но този церемониален език, изпълнен с цветисти фрази, беше свръх възможностите му. Най-накрая Дънфорд се обърна към него.
— Точно каква е молбата ви към султана?
— Попитайте го какво се е случило със Сара — заяви раздразнено Джеймс.
Дънфорд преведе въпроса, след което султанът заговори.
— Султанът казва, че изобщо не познава такава жена — преведе Дънфорд, като избягваше погледа на Джеймс.
— За какво говори той? Аз уредих Сара да дойде в двореца чрез този мъж ей тук — извън себе си от ярост, Джеймс посочи главния евнух.
Дънфорд отново заговори, султанът сви рамене, след това каза нещо, което остави Дънфорд онемял от изумление за няколко секунди.
— Какво каза той? — настоя Джеймс, като не сваляше поглед от лицето на Дънфорд.
— Султанът каза, че жената може и да е била тук, но той не я е виждал. Ще трябва да попитате главния евнух за нея.
— Тогава попитайте го! Какво, по дяволите, става тук, Дънфорд? Очевидно е, че султанът лъже, а вие дори не реагирате!
— По-тихо, Уулкът! — Дънфорд с мъка се опитваше да задържи усмивката на лицето си. — Не можете да бъдете сигурен, че някои хора тук не знаят отлично английски!
Джеймс замълча смутен, а Дънфорд се обърна към главния евнух и му зададе няколко въпроса, на които бе отговорено кратко. Репликите бяха достатъчно прости, за да може да ги разбере и Джеймс, и от минута на минута той се вбесяваше все повече, тъй като бе ясно, че Дънфорд не постига никакъв успех.
— Главният евнух казва, че за кратко време тук наистина е имало жена, която е учила принцесата на английски, но не знае какво е станало с нея.
Лицето на Джеймс се обагри в аленочервено.
— Дотолкова и аз можах да разбера! Дънфорд, това е пълно безобразие! Със сигурност не искаш да кажеш, че тези хора ще се отърват просто така!
До този момент Осман бей избягваше погледа на Джеймс, но сега го погледна многозначително и му направи знак с очи, посочвайки към коридора. Джеймс веднага замълча, няколко секунди му бяха необходими да възвърне поне привидно самообладанието си.
— Благодари на султана за любезността да ни приеме и го попитай дали имаме позволението му да посетим пашата на Бурса. — Джеймс се обърна към Дънфорд с колкото бе възможно по-спокоен тон.
Дънфорд, който с облекчение забеляза, че Уулкът няма да направи сцена, предаде молбата. Султанът сви рамене, отвърна нещо на турски и ги отпрати.
— Каза, че ако искаме, можем да отидем в Бурса — преведе Дънфорд.
— Тогава да се махаме оттук. — Джеймс кимна. — Мисията ни е приключена.
Дънфорд се впусна в прощална реч и с поклони двамата се отправиха към изхода. Когато султанът се обърна към главния евнух, Осман бей видя своя шанс. С бързи крачки се отправи към вратата, отвори я и я задържа пред Джеймс, като каза много тихо:
— Тя е все още в Бурса. Опитала се да избяга, но я върнали на пашата с помощта на един еничар. В добро здраве е и не е наранена.
— Откъде знаеш? — промърмори Джеймс, като хвърли поглед към трона, където султанът все още говореше.
— Принцеса Роксалена е дала подкупи на някои хора, за да се сдобие с тази информация Желая ви успех, трябва да тръгвам — Осман се обърна и се върна на мястото си, а Джеймс и Дънфорд излязоха.
— Чу ли това? — обърна се Джеймс към Дънфорд. Дънфорд кимна.
— Веднага ще напиша писмо, в което ще поискам позволение от пашата да го посетим.
— Надявам се, че той е отзивчив.
— О, той наистина е съвсем различен от султана. Султанът просто лъже, без да му мигне окото, и избягва въпроса, като в същото време те предизвиква да направиш нещо необмислено, например да вдигнеш международен скандал заради неговата неотзивчивост. Шах Калид е много по-сложен тип, образован, но така е дори по-опасен.
— Какво искаш да кажеш? — попита го Джеймс, докато вървяха към външната врата, придружени от няколко войника.
— Пашата е бил в чужбина. Познава културата на Запада. Съмнявам се, че ще излъже, че Сара се намира в харема му, но може да те предизвика да си я прибираш сам.