Ахмед влезе в стаята, Сара бе там, мокра и бясна, а един евнух я държеше здраво.
— Пусни я! — обърна се Ахмед към евнуха, който веднага се подчини. Сара потърка ръката си там, където се бяха впили пръстите му.
— Разбрах, че си участвала в побой — обърна се Ахмед към нея, сложил ръце на хълбоци като училищен директор, който мъмри непокорен ученик.
— Говори с Фатма. Тя започна — отвърна намусено Сара, като в същото време си даваше сметка, че звучи като ядосано дете.
— Сега говоря с теб. Какво се случи?
— Фатма ме спъна, когато минавах покрай нея, и аз паднах в басейна. Затова я ударих силно с юмрук.
— Ударила си я силно с юмрук? — Ахмед я погледна невярващо. Сара говореше турски с много силен акцент, затова не бе сигурен дали я бе разбрал правилно.
— Точно така.
— Мислиш ли, че това е най-подходящият отговор на една шега?
— Това не беше шега.
— Не беше ли? И какво беше тогава?
— Опит да ме унижи — отвърна Сара.
— Разбирам. И защо Фатма ще иска да направи това?
Сара го погледна невярващо. Искаше да разбере дали Ахмед говори сериозно. Така беше.
— Изместих я от положението й на фаворитка — отвърна кратко Сара. — И тя иска да си възвърне предишното внимание.
— Обръщаш твърде голямо внимание на клюките в харема — отвърна Ахмед, а Сара не бе сигурна какво иска да й каже. Преди обаче да има време да попита, той продължи: — Не можем да позволим в харема да избухват свади. Още един такъв случай и отново ще бъдеш затворена в покоите си.
— Не разбирам защо трябва да бъда наказвана, понеже Фатма се държи като истеричка. — Сара не осъзнаваше, че самата тя се държи като такава. Тази случка я караше да забрави цялото си възпитание.
Ахмед вдигна ръце, раздразнен от размяната на гневни реплики.
— Чу ме. Нямам какво повече да кажа. Стой далеч от Фатма или ще понесеш последствията.
Ахмед бързо прекоси стаята, изправил сковано гръб в израз на благородно възмущение. Сара вдигна един чехъл и го запрати в посоката, в която се бе отдалечил, но той се удари в затворената врата.
Калид седеше в стаята за аудиенции и слушаше доклада на своя съветник по земеделието, който всъщност бе отчайващо отегчителен. В този момент на вратата се почука и се появи Ахмед.
— Влез — обърна се към него Калид. Главният евнух застана до господаря си и скръсти ръце на гърди, изчаквайки да му позволят да говори.
— Ще продължим с този въпрос следобед в един часа — обърна се Калид към съветника си, който се изправи, събра книжата си и с поклони се отправи към изхода.
— Какво има?
— Казахте да докладват за поведението на Сара в харема — започна Ахмед.
— И?
— Току-що се сби с Фатма.
Калид го изгледа втрещен, след това избухна в смях.
— Разкажи ми точно какво се случи.
Когато главният евнух завърши разказа си, Калид вече не можеше да се сдържа и открито и весело се смееше.
— Не мога да повярвам! Сара да удари Фатма с юмрук в носа!
— Самият аз бях свидетел на произшествието. Носът на Фатма вече започна да се подува. Нищо чудно и да е счупен.
— Извикай доктор Шакоз да я прегледа. Вече се е върнал от пътуването си. — Калид се усмихваше, но Ахмед стоеше с каменно изражение.
— Виждам, че съвсем не намираш този случай за забавен.
— Не, господарю. Трябва да поддържам реда в харема. Ако жените останат ненаказани, не смея да си помисля какво би могло да се случи в бъдеще.
— Добре. Изпрати Сара при мен.
Само след няколко минути Сара бе въведена при него. Беше облечена съвсем просто, кафтанът й бе пристегнат с колан, косата й все още бе влажна. Двамата не бяха се виждали от онази вечер, когато избухна спорът помежду им. Калид я изпиваше с поглед. Мълчаливо си отбеляза, че лицето й, без обичайния грим, приличаше на лице на малко момиче. Той се облегна в стола си и впи поглед в нея.
— Ахмед е много разстроен и е недоволен от теб.
Сара не отвърна нищо.
— Каза ми, че си ударила Фатма с юмрук в носа.
— След като тя ме спъна.
— Много умно, няма що.
— Сега лекция ли ще ми четеш?
— Не, но трябва да си поговорим кое държание в харема е благоприлично и кое не. Имах впечатление, че стоиш над подобни глупости.
— Е, може би започвам да се уча как да се оправям тук. Както изглежда, ще се наложи да падна до такова ниво, което ще ми позволи да оцелея.
— Доста силни думи от една истинска бостънска госпожица.
— Вече не мисля, че съм такава. Ти се погрижи за това. Бих искала да знам какво ще кажеш на Фатма. И тя ли ще изтърпи някое конско?