— Ще се оправя с Фатма по свой начин.
— Мога лесно да си представя какъв ще е той. Моля те да съобщиш на любовницата си, че ако се опита отново да ми причини нещо подобно, ще свърши с shiner.
— Какво е shiner?
— Насинено око. Как наричате това в Англия?
— Poke.
— Добре тогава, ако не искаш червенокосата ти уличница да свърши с насинено око, кажи й да ме остави на мира.
— Моята червенокоса уличница? — прошепна Калид с широко отворени от изумление очи.
Сара му хвърли яростен поглед.
— О, ти си бил истинска змия. Всичко това те забавлява, така ли е? Да ме оставиш в ръцете на Фатма, на нейна собствена територия, и да я оставиш да си играе с мен!
— Територия ли?
— Знаеш какво искам да кажа! Е, резултатът може и да те изненада. Можеш да провериш в местния вестник за следващия рунд! — Сара се врътна рязко и се втурна към вратата.
— Не съм ти казал, че можеш да си ходиш!
Тя се извърна с лице към него.
— Мога ли да получа височайшото ви позволение да се оттегля? — попита го тя с убийствен сарказъм.
Той й отправи поглед, в който можеше да се прочете само тъга.
— Трябва ли да бъдем врагове, Сара? — попита тихо той.
— Не, не трябва. Но този избор не го направих аз — отвърна този път по-спокойно Сара, като избягваше погледа му.
— Добре — въздъхна той. — Можеш да си вървиш.
Сара излезе. Главният евнух се размина с нея в противоположната посока.
— Отново се връщаш? — удиви се Калид. — Какво се е случило този път?
— Получих съобщение от Турхан ага.
— И какво има да ми каже капитанът на войниците ми? — Калид започна да барабани по облегалката на стола.
— Моли да го приемете. Било му е предадено писмо от някакъв пратеник, който дошъл направо в двореца.
— Защо не е дал писмото на теб? — попита Калид, като се чудеше какво ли може да означава това.
— Обещал да го предаде лично.
— Кажи му да влезе тогава.
Турхан ага, който изпълняваше същата служба в двореца на Калид, както Осман бей в Топкапъ, беше човек на средна възраст. Лоялността му към пашата беше извън всяко съмнение, заради това се ползваше с някои привилегии. Той влезе в стаята и се отпусна на едно коляно пред Калид.
— Какво носиш? — попита Калид, който изпитваше доверие и привързаност към капитана.
Турхан извади плика от вътрешния джоб на мундира си и го подаде на господаря си. Калид веднага забеляза на гърба на плика печата на американското посолство.
— Благодаря, Турхан. Можеш да си вървиш.
Капитанът се поклони и се оттегли. Ахмед понечи да го последва, но с един повелителен жест Калид го спря.
— Ахмед, ти стой тук.
Главният евнух веднага се върна на мястото си. Калид изчака, докато вратите се затвориха зад Турхан ага.
— Писмото е от американското посолство. Калид гледаше, без да промени изражението си, докато Калид отвори писмото и го прочете бързо. То беше кратко, два параграфа на английски, последвани от превод на турски.
— Помощник-секретарят, някой си Дънфорд, моли да му бъде позволено да ме посети колкото е възможно по-скоро. Моли за аудиенция във връзка с изчезването на една американка, Маргарет Сара Уулкът.
— Маргарет? — удиви се главният евнух.
В отговор Калид само сви рамене.
— За пръв път чувам това име. Въпреки това не мога да не обърна внимание на писмото. Трябва да отговоря.
— И какво ще направят те? — изсумтя Ахмед. — Ще обявят война на Турция?
— Ти, приятелю, изобщо не си дипломат. Не разбираш играта. Просто ще отговоря, че съм зает с местни дела, което е истина, и че не мога да гарантирам аудиенцията в продължение на няколко седмици.
— Което не е истина.
— Този Дънфорд не може да ме нарече лъжец. Ще чака, докато му определя ден да дойде.
— Какво се надявате да спечелите с това забавяне?
— Сара — отвърна просто Калид. Ахмед знаеше кога трябва да замълчи, затова се въздържа от коментар за увлечението на господаря си към американката.
— Още днес ще напиша писмото, можеш да изпратиш Турхан ага или някой от еничарите да отнесе отговора в посолството.
Ахмед се поклони.
— Ще видим как ще действат американците — продължи замислено Калид. — Ние, хората от Изтока, имаме хилядолетна история в такива интриги, но те са новаци. Страната им е само на сто години.
— Но е много силна — напомни му Ахмед.
— Наистина ли мислиш, че президентът на Съединените щати ще пристигне в Константинопол, за да търси някаква малка учителка? — попита развеселен Калид.
Ахмед не каза нищо. Нямаше представа какво щяха да направят американците.