— Ти не си безпомощна, Сара, още по-малко в този момент — отвърна мрачно той.
— Бих искала да си тръгна.
— Можеш да си вървиш. Имаш думата ми, че няма да опитвам отново. Няма да разговарям с теб насаме, няма да получаваш подаръци от мен, няма да те прегръщам. Няма да ме видиш, докато не стане време да те отведа в американското посолство.
Сара бързо излезе от покоите на пашата и се върна в харема, а евнусите вървяха на крачка зад нея.
Калид пресуши на един дъх още една чаша ракия и втренчи поглед в ръцете си, същите ръце, които съвсем скоро бяха галили Сара, като почти я бяха накарали да се предаде. Но тя не го беше направила и сега той се напиваше, опитвайки се да забрави. Нищо не ставаше според плана му.
Беше си мислил, че като освободи Сара, тя ще осъзнае, че всъщност не иска да си тръгва. Беше си мислил, че като се грижи всеотдайно за нея след опита на Фатма да посегне на живота й, ще я накара да разбере, че тя означава за него повече от жена за забавление в леглото. Беше си мислил, че тя изпитва към него нещо повече от страстта, която възникваше съвсем естествено между двама красиви млади хора, каквито бяха те. Беше се надявал, че ако я освободи от златната клетка, тя ще долети обратно при него.
Но беше сгрешил. В действителност тя щеше да си отиде и за това той трябваше да обвинява само себе си. Защо, когато ставаше дума за нея, не можеше да види положението такова, каквото всъщност бе? Беше ли наистина тя толкова различна от другите жени, които бе познавал? Тя винаги реагираше по неочакван начин, което го удивляваше и смущаваше. И го караше да се чувства толкова самотен.
Калид допи питието си и си наля ново.
Сара щеше да се върне в Америка и да се омъжи за някой чиновник, продавач или учител, някой безличен мъж, който нямаше да знае как да я накара да стене от удоволствие, който никога нямаше да види как страните й се покриват с руменина, когато тя се отдаваше на страстта. Само мисълта за това караше кръвта му да кипва и да изпитва непреодолимото желание да изпочупи всички мебели в палата. Вместо това Калид запрати чашата си в стената, течността се разплиска встрани, а стъклото се счупи на малки кристални парченца.
— Благодаря ти, че се съгласи да ме придружиш на този малък излет — обърна се Козем към Сара. — Моят внук ми каза колко са ти харесали Сладките води, затова си помислих, че сигурно ще се радваш да дойдеш отново тук, преди да заминеш.
Сара махна фереджето от лицето си и хвърли преценяващ поглед към старата жена. Пътуваха в луксозната кола на Козем, седалките бяха отрупани с толкова много меки възглавнички, че жените седяха като върху пухкав облак. От двете им страни яздеше по един войник, главният евнух ги следваше на светлокафявия си кон.
— Защо ме гледаш така? — попита Козем.
— Когато се готвиш да заложиш някой капан, приличаш много на Калид — отвърна Сара.
— Напротив, той прилича на мен. Аз съм му баба и съм дошла на този свят много преди него.
— Значи не отричате, че тази малка екскурзия е направена с някаква задна мисъл.
— Какво означава „задна мисъл“?
— Означава, че имате скрит мотив, че причината да ме извикате не е тази, която изразихте гласно.
— Значи си мислиш, че съм ти подготвила номер?
— Това изглежда се предава в семейството ви по наследство.
— След като ти вече направи един извод, може ли и аз да направя своя? — Козем истински се забавляваше от ситуацията.
— Разбира се.
— За жена, която ще постигне най-съкровеното си желание, не изглеждаш много щастлива.
Сара извърна поглед и се загледа през прозореца на закрития файтон.
— Сара, ако ни напуснеш и се върнеш в Съединените щати, никога, докато си жива, няма да видиш Калид. Това ли искаш?
— Трябва да си отида.
— Защо?
— Калид не ме обича. — Ако не бе сигурна в това, никога нямаше да си тръгне.
— Глупаво момиче такова! Разбира се, че те обича. Любовта понякога намира израз в саможертвата — отвърна разпалено Козем. — Той те обича достатъчно, за да те пусне да си отидеш, а това е много повече, отколкото можеш да желаеш като доказателство за неговата любов.
— Никога не ми е казвал, че ме обича — отбеляза Сара.
— Делата означават повече от думите, това не е ли така и в твоята страна?
— Така е навсякъде.
— И тогава? Държанието му не ти ли подсказва, че те обича?
— Държанието му ми подсказва, че ме желае, което е нещо съвсем различно.
Едно от колелетата на колата попадна в дупка и двете жени подскочиха. Козем почука с обсипания си със скъпоценни камъни бастун по тавана на колата.