— Защо са ни дали тези снимки?
Отговори Бък, при това не как да е, а на латински:
— Res ipsa loquitur. — И преведе: — Делата говорят сами за себе си.
Определено говореха. И разбирах посланието.
— Мисля, че това отговаря на въпроса ни какво ще направи Пантерата. Той не ни показва какво може да направи, а какво е направил. Показва ни и какво ще направи. С нас. Взел е решението си — заключих аз. — Ще се срещне с шейх Муса.
Всички се съгласиха, но аз все пак се запитах дали Пантерата няма да се опита да избегне срещата и да опита директния подход, като атакува крепостта.
Така или иначе, Булус ибн ал Дервиш имаше да отговаря за много убийства. И нямаше да го направи пред американски съд. Щеше да отговаря за тях тук, в Йемен, според местния обичай. Може и да не се беше родил тук, но тук щеше да намери смъртта си.
72.
Осемте бедуини ни поканиха да вечеряме с тях, което бе добър знак, че все още сме техни почетни гости, тъй като гостоприемството на бедуините им забранява да убиват гостите си. Искам да кажа, от тяхна гледна точка всичко това бе голямо неудобство. Не само че им се налагаше да делят дневната си коза с нас, но и трябваше да се разправят с петима задници от Ал Кайда, които по някакъв екзистенциален начин представляваха заплаха за древния им начин на живот.
Облякохме се за вечеря — бронежилетки и оръжия за мъжете, балто, хиджаб, бронежилетка и оръжия за дамата.
Бък каза, че ще ни настигне, след като се обади по телефона. Аз също се извиних под предлог, че трябва да посетя шахтата за екскременти, така че Кейт, Бренър и Чет слязоха на двора. Замо си поръча козе и се качи на мафража.
Преди Бък да се обади и преди да напълня шахтата, го попитах от любопитство:
— Колко бедуини живеят наоколо?
— Не е имало преброяване от времето на Савската царица, но предполагам, че в и около провинция Мариб има около трийсет хиляди бедуини, които са около деветдесет процента от населението. Племето на Муса, мъже, жени и деца, са вероятно около десет хиляди.
Пресметнах наум.
— Пет милиона долара прави около петстотин на всеки мъж, жена и дете. Това е горе-долу колкото годишния им доход.
— Муса ще вземе лъвския пай, а освен това ще раздели част от парите с другите племенни шейхове като традиционен акт на любезност — уведоми ме Бък.
Всъщност Муса щеше да е мъртъв, но все пак попитах:
— Ами подкупи за правителствени служители?
— Ще има малко и за тях. Защо е този интерес, Джон?
— Защото пет милиона са много пари и добър мотив, но големите награди привличат други хора.
— Кого имаш предвид?
— Ами, сещам се например за полковник Хаким.
— Съмнявам се, че американското правителство би платило на полковник Хаким, ако убие Пантерата — рече Бък.
— Щом плаща на Муса за главата на Пантерата, ще плати и на всеки друг за същата глава.
С изключение на нас. Ние сме на заплата.
— А йеменското правителство обявило ли е награда за смъртта или залавянето на Пантерата? — попитах.
— Да, но предлагат наши пари. Ал Кайда е наш проблем — напомни ми Бък.
— А награда за смъртта или залавянето на шейх Муса?
— Определено не.
— Защо?
— Защото ако правителството обяви награда за главата на който и да било племенен шейх, независимо колко силно иска да го види мъртъв, това ще предизвика въстание на племената в цялата страна.
— Значи американците ще видят сметката на шейх Муса като услуга за йеменското правителство. Муса е проблем на президента Салех, но и наша работа.
— Правилно. — Бък ме погледна. — Коя по-точно част не разбираш?
— Не разбирам как можем да помагаме на един корумпиран, брутален и вероломен диктатор и правителството му да се разправят с племенен шейх, който не ни е направил нищо и дори ни помага за един много важен въпрос.
— Вече обсъждахме това, Джон. Правил съм и по-лоши неща през Студената война — уведоми ме той. — Целта оправдава средствата.
Не отговорих, а продължих темата за премахване на хора.
— Знаеше ли, че Кейт е убила служител на ЦРУ?
Той кимна.
— Мислиш ли, че това е една от причините двамата с Кейт да сме тук?
— Не разбирам накъде биеш.
— Естествено, че разбираш.