Естествено, реалният проблем бе уговарянето на сделката, която трябваше да се сключи от първенци. А не от подчинени.
Помислих си, че много вождове от зората на историята са се озовавали в подобно затруднено положение. Дали да се явиш лично, като рискуваш другият вожд да ти е подготвил изненада? Или се правиш на храбрец и отиваш на срещата?
Предполагам, че решението зависи от това колко си храбър. Или тъп. Или параноичен. Или, в крайна сметка, доколко жадуваш онова, което ти се предлага.
На втория ден А отборът започна да се съмнява в моето заключение (и своята надежда), че Пантерата ще се съгласи на среща. Аз обаче продължавах да мисля за онези снимки. Посланието бе ясно — мразя Запада, мразя Америка и ще направя всичко необходимо, за да ви прережа гърлата.
В същия ден, накъде към три и половина следобед, получихме отговора.
Единият пилот прати радиосъобщение, че една „Тойота Ланд Крузър“ се изкачва по северния склон на платото към Крепостта на гарвана — с кодово име Точка А, ако някой случайно подслушваше.
А отборът се качи на мафража и загледа как джипът приближава откъм купчината скали, където хората на Муса пазеха северния подход към платото и крепостта.
Бедуините на двора, които бяха получили обаждане от бедуините на пътя, отвориха портите и белият джип влезе.
Петима въоръжени бедуини се изсипаха от тойотата и се заприказваха с осемте мъже в двора.
— Не карат храна и вода, така че явно носят съобщение — каза Чет.
Добро мислене като за ЦРУ. Но не бих имал нищо против няколко пилета.
Чет и Бък предложиха да слязат долу да разберат какво става.
— Трябва да видя и какво е положението в микробуса — каза Чет. — Прикривайте ни.
Е, аз ще прикривам Бък. Трябва да се оправяш сам, Чет.
Въоръжени и бронирани, Бък и Чет бързо слязоха по стълбите.
— Прикривай, но не се цели в никого — каза Бренър на Замо. — Същото се отнася и за вас — обърна се той към Кейт и мен. — Бъдете готови. Внимавайте да не разтълкувате нещо погрешно. Само аз ще давам заповед за огън.
Помислих си, че Бренър реагира малко прекалено на ситуация, в която не се долавя заплаха. Но наистина ставаше нещо — преходен момент в еднообразния ритъм на живот в Крепостта на гарвана.
Бък и Чет се появиха на двора и Бък тръгна право към бедуините, които вече бяха общо тринайсет. Това прави много калашници. Чет отключи микробуса и изчезна вътре. Никой не го спря, а това бе добър знак.
Бък говореше нещо на един от новодошлите, който май беше нещо като началник. Ясир също се включи в разговора, а останалите се бяха събрали наоколо и слушаха. При бедуините, когато началниците говорят, подчинените стоят и слушат. Също като на Федерал Плаза 26. Е, не точно.
Както и да е, Бък и бедуинът като че ли водеха нормален, макар и малко възбуден разговор.
Накрая Бък завърши с онова негово „иди си с мир“ и влезе в микробуса да докладва на Чет. Бедуините продължиха разговора си.
Бренър каза на Замо да остане на мафража и тримата — тоест аз, той и Кейт — слязохме в дивана, за да сме по-близо до ситуацията, каквато и да бе тя.
Най-сетне Бък излезе от микробуса и бързо тръгна към кулата.
Качи се при нас леко задъхан и ни съобщи:
— Бедуините казват, че Пантерата е пратил устно съобщение направо на шейх Муса. — Усмихна се. — Ще се срещнат след два часа, в шест следобед, за да обсъдят въпроси от взаимен интерес, а също и предложението на шейха за петимата американци. Пантерата споменал това мимоходом, сякаш не е от първостепенна важност. Типичен похват за арабите при пазарлък.
При това нелош. „Хей, Абдул, да поговорим за ползването на камилските пасища. И между другото, колко искаш за жена си?“
Както и да е, новината наистина беше добра и всички плеснахме длани — дори Бък, който не беше съвсем наясно как се прави това.
Хвърлих поглед през прозореца и видях, че петимата новодошли са още тук.
— Ще останат ли? — попитах.
— Да — отвърна Бък. — Като допълнителна охрана, а също и за да ни откарат на мястото на срещата.
— Нали уж не искахме повече бедуини на двора — отбелязах.
— Това е тяхна собственост. Пък и те са на наша страна.
— Така е — съгласих се. — Но може би могат да са на наша страна и някъде другаде.