— Трябва да изгорим тези дрехи. И искам да се изкъпя.
— В дъното на коридора — напомних й. — Ако завие сирената, отиваш в скривалището, без да губиш време да се обличаш.
Тя се усмихна.
— Ще е забавно.
— Леглото кораво ли е? — попитах.
— Не.
— Е, аз съм.
— О… Господи. Как можеш да си мислиш за секс точно сега?
— Глупав въпрос от една гола дама.
Тя отново се усмихна и ми направи знак да скачам на борда.
22.
Слязохме във фоайето с багажа си, облечени в най-доброто си неделно облекло — Кейт в жълто-кафяв костюм с панталони, аз в чисти панталони цвят каки, леко черно сако и друга риза на Диор. Кристиан Диор.
За краката си и двамата бяхме избрали маратонки — белег на градските бойци. Като аксесоари носехме колтовете — Кейт под широкото горнище, а моят кобур беше дискретно завързан за колана на панталона. Кейт носеше и новия си шал, наметнат през раменете; моята премяна щеше да е пълна, след като си купех джамбия.
Пол Бренър, облечен все така със синьото си яке, черни панталони и спортна риза, ни чакаше. С него имаше друг мъж — тип на трийсет и нещо с мустак и тъмен костюм. Помислих си, че може да е нашият човек от ЦРУ.
— Това е Хауард Фенстърман, новият юридически аташе — представи ни го Бренър.
Ръкувахме се с г-н Фенстърман.
— С нетърпение очаквам да работим заедно — каза той на Кейт.
— И аз с огромно вълнение очаквам отварянето на новия отдел — отвърна Кейт.
Значи може би тя наистина беше помощник легат, а аз щях да отпътувам за Аден, за да участвам в разследването на атентата срещу „Коул“. Страхотно. По-добре, отколкото да съм стръв за Пантерата.
Г-н Фенстърман обаче изясни нещата.
— Ще ви осигурявам всякаква юридическа помощ, която може да ви е необходима за мисията ви в Йемен. Спокойно можете да ми се обаждате, когато напуснете Сана, ако имате някакви въпроси или колебания относно процедурите.
— Благодаря — каза Кейт.
Чудно ми е дали Джордж Патън е имал адвокат в щаба си? Хей, съветник, Трета армия може ли вече да прекоси Рейн? Или още чакаме мнението на юристите?
Г-н Фенстърман ни помоли да го наричаме Хауард и продължи:
— Работя в тесни връзки с Държавния департамент и Министерството на правосъдието относно процедурите по екстрадиране и от министерството ме държат в течение относно иска, подаден от родителите на заподозрения.
— Надявам се, че работите и върху покриването на задниците ни, ако заподозреният случайно бъде застигнат от ненавременен край по време на задържането — обадих се аз.
— Ще се заема с този казус ако и когато се случи — отвърна Хауард. — Всичко е малко сложно, защото, както знаете, заподозреният е американски гражданин. И има конституционни права.
— Разбира се. — Аз пък имах отговор на всички тези досадни права. В кобура на кръста ми.
— Ще отида на службата в приемната — каза Хауард. — Вие ще дойдете ли?
— Не — отвърнах аз. — Въоръжени сме и освен това сме езичници.
— Това не е проблем — увери ни Хауард. — Аз пък съм евреин.
Ъ?
— В петък вечер ходя в една от джамиите, в които пускат неверници. В събота отивам на служба в дома на един йеменски евреин. А днес посещавам християнската служба тук, в посолството.
— Значи сте много набожен? — попитах го. Или объркан? Или може би си връзваш гащите по всички възможни начини?
— Трите религии имат много общо — отвърна той. — Не, всъщност съм отегчен.
Пробвай кат.
Хауард наистина искаше компания, а също така и след службата да покаже на Кейт кабинета й. Кейт пък не искаше да разочарова новия си шеф, Бренър не бързаше за хотела, така че тримата съпроводихме Хауард до приемната.
В голямото слънчево помещение имаше петдесетина души — служители от посолството и десетина униформени морски пехотинци. Всички седяха на тапицирани или сгъваеми столове и бяха облечени прилично. Американските данъкоплатци, които бяха тук духом, бяха осигурили вази с цветя.
Проповедникът — или както там се нарича — стоеше зад катедрата, облечен в небесносин костюм. Поздрави ни и се представи като Ед Питърс, след което добави:
— Винаги е хубаво да видим нови лица и съм радостен, че господин Бренър отново е сред нас.