Когато излезе от палатката, ефрейтор Хуиткоум се захили. Другият се закиска. В течение на няколко бегли секунди свещеникът тръпнеше от тайнствено, свръхестествено усещане, че някога, в някакво предишно съществуване, е преживял точно същата сцена. Опита се да улови и запази това впечатление, за да може да предскаже случката, която ще последва, или дори да се справи с нея, но откровението се стопи безплодно и изчезна, както той предварително знаеше, че ще стане. Déja vu (Вече виждано). Неуловимото, повтарящо се смешение между въображение и действителност, характерно за парамнезия, винаги поразяваше свещеника и той знаеше доста за нея. Знаеше например, че се казва парамнезия, и се интересуваше също и от производни оптични явления като jamais vu (никога невиждано) и presque vu (почти виждано). Имаше ужасяващи, внезапни моменти, когато предмети, понятия и дори хора, с които свещеникът бе живял през целия си живот, вземаха но някакъв необясним начин непознат и неестествен вид, в какъвто той никога не ги бе виждал преди и който ги правеше да изглеждат напълно странни: jamais vu. Имаше и други моменти, когато той почти виждаше абсолютната истина в ярка, бляскава яснота, истина, която сама се явяваше пред него: presque vu. Случката с голия човек на дървото на погребението на Сноуден го обърка окончателно. Това не беше déja vu, защото тогава той не бе изпитал усещане, че някога преди е виждал гол човек на дърво на погребението на Сноуден. Не беше и jamais vu, тъй като това видение не беше познат човек или познато нещо, което му се явява в непознат образ. И сигурно не беше presque vu, защото свещеникът наистина го видя.
До самата палатка един джип изгърмя и потегли с оглушителен рев. Дали голият човек на дървото на погребението на Сноуден не е бил просто халюцинация? Или това беше истинско откровение? При самата тази мисъл свещеникът се разтрепера. Страшно му се искаше да се довери на Йосарян, но винаги когато мислеше за случката, решаваше да не мисли вече за нея, макар че сега, като мислеше за нея, не можеше да бъде сигурен, че някога наистина е мислил за нея.
Ефрейтор Хуиткоум пак се дотътри със съвсем нова, самодоволна усмивка, лъснала на лицето му, и безочливо облегна лакът на средния кол на палатката на свещеника.
— Знаете ли кой беше оня приятел с червения халат? — запита той с тон, изпълнен със самохвалство. — Беше човек от контраразузнаването и има счупен нос. Дойде тук от болницата по служебна работа. Прави разследване.
Свещеникът бързо вдигна очи и каза с раболепно съчувствие:
— Надявам се, че нямате неприятности. Мога ли да ви помогна с нещо?
— Не, нямам неприятности — отговори ефрейтор Хуиткоум и се захили. — Но вие ще имате. Ще ви подгонят, задето сте подписвали името Уошингтън Ървинг на всички писма, на които се среща това име. Как ви се харесва това?
— Не съм подписвал името на Уошингтън Ървинг на никакви писма — каза свещеникът.
— Не е нужно да лъжете пред мен — отговори ефрейтор Хуиткоум. — Не съм аз човекът, когото трябва да убеждавате.
— Но аз не лъжа.
— Не ме интересува дали лъжете, или не. Ще ви пипнат също и загдето сте четели кореспонденцията на майор Майор. Голяма част от тия писма са поверителни.
— Каква кореспонденция? — попита жално свещеникът, чието раздразнение нарастваше все повече. — Никога не съм виждал писмата на майор Майор.
— Не е нужно да лъжете пред мен — отвърна ефрейтор Хуиткоум. Не съм аз човекът, когото трябва да убеждавате.
— Но аз не лъжа — протестираше свещеникът.
— Не виждам защо трябва да ми крещите — кресна в отговор ефрейтор Хуиткоум с обиден вид. Той се отдръпна от средния кол на палатката и размаха пръст пред лицето на свещеника, за да изтъкне значението на думите си. — Направих ви най-голямата услуга, която някога ви е правена през целия ви живот, а вие дори не я разбирате. Винаги когато той иска да докладва за вас на началниците си, някой от болничните цензори задрасква подробностите в писмото. Просто от седмици ходи като чалнат и напразно се опитва да доложи за вас. Аз просто драснах едно окей на писмото му, без дори да го чета. Така в щаба на контраразузнаването ще имат отлично впечатление за вас. Те ще разберат, че вие ни най-малко не се страхувате от разкриването на цялата истина по вашия въпрос.