Ферара
Болоня (бомбардировъчна линия, преместена по време на)
Спортното стрелбище
Гол човек в строя (след Авиньон).
После добави:
Отравяне на храната (по време на Болоня)
Мучене (епидемия на) по време на инструктажа преди Авиньон.
Добави още:
Свещеникът (навърта се всяка вечер около офицерския клуб).
Реши да бъде милосърден към свещеника, въпреки че не го харесваше, и под думите „Похвални постижения!!!!!“ написа:
Свещеникът (навърта се всяка вечер около офицерския клуб).
Следователно двете вписвания относно свещеника се обезсилваха едно друго. Наред с „Ферара“ и „Гол човек в строя (след Авиньон)“ той написа:
Йосарян!
Наред с „Болоня (бомбардировъчна линия, преместена по време на)“, „Отравяне на храната (по време на Болоня)“ и „Мучене (епидемия на) по време на инструктажа преди Авиньон“ той написа с едър, решителен почерк:
?
Всички вписвания, отбелязани с „?“, трябваше да бъдат разследвани незабавно, за да се установи дали Йосарян е играл някаква роля в тях.
Внезапно ръката му се разтрепера и той не бе вече в състояние да пише. Изправи се на крака ужасен, чувствувайки се мазен и лепкав. Спусна се към отворения прозорец да вземе свеж въздух. Погледът му падна на спортното стрелбище и той се люшна назад с остър, отчаян вик, бясно оглеждайки с луди, трескави очи стените на кабинета си, сякаш там гъмжеше от Йосаряновци.
Никой не го обича. Генерал Дрийдъл го мрази, макар че генерал Пекъм го харесва, въпреки че не може да бъде сигурен, тъй като полковник Каргил, помощникът на генерал Пекъм, несъмнено има свои собствени амбиции и вероятно саботира действията му пред генерал Пекъм при всеки удобен случай. Единственият добър полковник освен мен — реши той — е мъртвият полковник. Единственият полковник, в когото имаше доверие, беше полковник Мудъс, но дори и той имаше влияние пред тъста си. Майлоу, разбира се, бе най-похвалното му постижение, макар че бомбардировката на авиогрупата от самолетите на Майлоу беше вероятно ужасно позорно петно за него, въпреки че Майлоу бе успял да потуши всички протести, като разкри огромната чиста печалба, която синдикатът бе реализирал от сделката с неприятеля, и да убеди всекиго, че бомбардирането на американски войници и самолети е било в действителност похвален и много доходен удар от страна на частното предприятие. Полковникът не се чувствуваше сигурен за Майлоу, защото други полковници се опитваха да го примамят. Освен това полковник Каткарт все още имаше в частта си този противен велик вожд Бял Полуовес, който, както твърдеше този противен капитан Блак, бил наистина отговорен за преместването на бомбардировъчната линия по време на Знаменитата обсада на Болоня. Полковник Каткарт харесваше великия вожд Бял Полуовес, защото великият вожд Бял Полуовес продължаваше да разбива носа на този противен полковник Мудъс винаги щом се напиеше и полковник Мудъс беше наблизо. Щеше му се великият вожд Бял Полуовес да смачка и тлъстото лице на полковник Корн. Полковник Корн беше един противен, хитър всезнайко. Някой в щаба на Двадесет и седма въздушна армия му имаше карез и връщаше обратно всеки негов доклад, придружен винаги с унищожително мъмрене, затова полковник Корн бе подкупил един способен деловодител в щаба, на име Уинтъргрийн, да открие кой връща докладите му. Загубата на самолета над Ферара при повторното нападение не беше в негова полза — трябваше да си признае той, — нито пък изчезването в облаците на другия самолет, който той дори не бе записал! Замечтан, полковник Каткарт се опита да си спомни дали Йосарян не бе изчезнал с този самолет в облака, но си даде сметка, че Йосарян не може да е изчезнал с този самолет в облака, щом се върти наоколо и създава такива истории, загдето трябва да извърши още някакви си пет глупави бойни полета.
Може би да се извършат шестдесет полета е твърде много за хората — разсъждаваше полковник Каткарт, — щом Йосарян възразява срещу тях, но тогава си спомни, че като принуждава своите летци да извършват повече полети, отколкото летците от други части, той си осигурява едно много осезаемо постижение. Както полковник Корн често забелязваше, с такива командири на авиогрупи, които формално изпълняват задълженията си, войната само се протака и за да привлече вниманието върху началническите си способности, от един командир се изисква някакъв драматичен жест, като например да накара своята група да извърши повече бойни полети от коя да е друга бомбардировъчна група. Разбира се, никой от генералите не изглеждаше да възразява срещу това, което той вършеше, макар че, доколкото можеше да открие, то не им правеше особено впечатление. Затова той почна да мисли, че може би шестдесет бойни полета далеч не са достатъчни и че трябва веднага да увеличи броя им на седемдесет, осемдесет, сто или дори на двеста, триста, шест хиляди!