— Мисли си, че всичко знае — отвръщаше нацупено полковник Мудъс пред своите слушатели на другия край на бара. — Не търпи критика и не приема съвети.
— Само знае съвети да дава. — изсумтяваше рязко генерал Дрийдъл. — Ако не бях аз, щеше да бъде ефрейтор.
Генерал Дрийдъл беше винаги придружен от полковник Мудъс и медицинската сестра, която имаше такъв прелестен задник, какъвто тези, които я виждаха, не бяха виждали дотогава. Медицинската сестра на генерал Дрийдъл беше бузеста, ниска и руса. Имаше пълнички бузки с трапчинки, весели сини очи и спретната, къдрава, вдигната нагоре коса. Усмихваше се на всички и никога не говореше, освен когато я заговореха. Гърдите й бяха напращели, кожата и светла. Никой не можеше да й устои и мъжете внимателно я избягваха. Беше сочна, сладка, покорна и няма; всички лудееха по нея, освен генерал Дрийдъл.
— Трябва да я видите гола — кикотеше се генерал Дрийдъл, като се давеше от възхищение, докато сестрата стоеше гордо усмихната до рамото му. — В стаята ми в щаба на крилото тя има униформа от вишнева коприна, която е толкова пристегната, че зърната на гърдите й стърчат като черни череши. Майлоу ми намери плата. Толкова й е опъната униформата, че под нея няма място нито за гащи, нито за сутиен. Карам я да я облича някои вечери, когато Мудъс е в квартирата ми, само за да го подлудя. — Генерал Дрийдъл се изсмиваше дрезгаво. Би трябвало да видите какво става в тази нейна блуза, когато пристъпва от един крак на друг. Изкарва му ума. Ако го хвана, че се докосва до нея или до някоя друга жена, веднага ще го разжалвам, това сладострастно копеле, редник ще го направя и ще го бутна наряд в кухнята цяла година.
— Нарочно я държи при себе си само за да ме подлуди — оплакваше се обидено полковник Мудъс на другия край на бара. — В щаба тя има една униформа от вишнева коприна, която е толкова прилепнала, че зърната на гърдите й стърчат като черни череши. Отдолу няма място дори за гащи и сутиен. Само да чуете как шумоли тая коприна, когато тя пристъпва от крак на крак! Но ако се завъртя около нея или около кое да е друго момиче, той веднага ще ме разжалва, редник ще ме направи и ще ме бутне наряд цяла година в кухнята. Тя ми изкарва ума.
— Той не е спал с жена, откакто отплувахме от Щатите — доверяваше на слушателите си генерал Дрийдъл и четвъртитата му посивяла глава се тресеше от садистичен смях при тази демонична мисъл. — Това е една от причините, поради които никога не го изпущам от очи, само за да не може да хване жена. Можете ли да си представите какво изживява този нещастен кучи син?
— Не съм лягал с жена, откакто отплувахме от Щатите — хленчеше сълзливо полковник Мудъс. — Можете ли да си представите какво съм изживял?
Когато беше недоволен от някого, генерал Дрийдъл можеше да бъде така неумолим, както беше с полковник Мудъс. Не бе склонен към преструвки, такт и лицемерие; веруюто му като професионален военен беше единно и кратко: смяташе, че младите хора, които получават заповеди от него, трябва да бъдат готови да пожертвуват живота си за идеалите, стремежите и личните схващания на старците, от които той получаваше заповеди. За него личността на всеки негов офицер или войник се състоеше само от военни стойности. Всичко, което изискваше от тях, бе да вършат работата си; извън това можеха да правят каквото си искат. Бяха напълно свободни да решат — както полковник Каткарт беше свободен да реши — да принуждават хората си да извършват по шестдесет бойни полета или пък да застанат голи в строя, ако пожелаят, въпреки, че гранитната челюст на генерал Дрийдъл увисна при тази гледка и той закрачи с диктаторска походка и отиде чак до края на редицата, та да се увери, че там наистина има човек, чието единствено облекло бяха пантофите му и който беше застанал мирно в строя, очаквайки да получи орден от него. Генерал Дрийдъл онемя. На полковник Каткарт му прилоша, когато зърна Йосарян, а полковник Корн пристъпи зад него и стисна здраво ръката му над лакътя. Настъпи странно мълчание. От морето духаше постоянен топъл вятър и една стара кола, пълна с гнила слама, се показа и затрополи по шосето, теглена от черно магаре. Селянинът, който караше колата, нахлупил шапка с увиснала периферия и облечен в избелели кафяви работни дрехи, не обърна никакво внимание на тържествената военна церемония, която се извършваше в малката нива от дясната му страна.
Най-после генерал Дрийдъл проговори.
— Върни се в колата — каза рязко той през рамо на медицинската сестра, която го следваше, докато той минаваше пред редицата. Сестрата заситни усмихнато към кафявата щабна кола, спряна на двадесетина ярда оттам, до края на правоъгълната горска поляна. Генерал Дрийдъл изчака, докато вратата на колата се затръшна, и тогава попита. — Кой е този?