Полковник Мудъс провери в списъка си.
— Това е Йосарян, татко. Получава авиаторски кръст за храброст.
— Брей, дявол да го вземе! — измърмори генерал Дрийдъл и червендалестото му монолитно лице се развесели и омекна. — Защо не сте облечен, Йосарян?
— Не искам да се обличам.
— Как да разбирам това? Защо, по дяволите, не искате да се обличате?
— Просто не искам да се обличам, сър.
— Защо не е облечен? — попита през рамо генерал Дрийдъл полковник Каткарт.
— Тебе пита — пошепна отзад полковник Корн на полковник Каткарт през рамото му, като го ръгна остро с лакът в гърба.
— Защо не е облечен? — запита полковник Каткарт, като се обърна към полковник Корн с израз на остра болка и нежно разтърка мястото, където полковник Корн го бе сръгал.
— Защо не е облечен? — попита полковник Корн капитан Пилчард и капитан Рен.
— Един член на екипажа беше убит в неговия самолет над Авиньон миналата седмица, кръвта му изпръскала Йосарян от главата до краката — отговори капитан Рен — и той се заклел никога вече да не облича униформа.
— Един член от екипажа бил убит в неговия самолет миналата седмица над Авиньон и кръвта му изпръскала Йосарян от главата до краката — докладва полковник Корн направо на генерал Дрийдъл. — Униформата му още не е донесена от пране.
— Къде му са другите униформи?
— И те са на пране.
— А защо не носи долни дрехи? — запита генерал Дрийдъл.
— И долните му дрехи са на пране — отговори полковник Корн.
— Види ми се, че глупости дрънкате — заяви генерал Дрийдъл.
— Глупости са, сър — обади се Йосарян.
— Бъдете спокоен, сър — обеща полковник Каткарт на генерал Дрийдъл, хвърляйки заплашителен поглед на Йосарян. — Давам ви честна дума, че този офицер ще бъде строго наказан.
— Какво, по дяволите, ме е грижа дали ще бъде наказан, или не? — отвърна генерал Дрийдъл изненадан и раздразнен. — Тъкмо е спечелил орден. Ако иска да го получи, без да облича никакви дрехи, какво ви влиза на вас в работата?
— Точно така мисля и аз, сър — обади се като ехо полковник Каткарт с гръмко въодушевление и обърса челото си с една влажна бяла кърпичка. — Но бихте ли казали това, сър, дори в светлината на скорошната инструкция на генерал Пекъм по въпроса за подходящото военно облекло в бойната зона?
— Пекъм ли? — Лицето на генерал Дрийдъл се помрачи.
— Да, сър — каза раболепно полковник Каткарт. — Генерал Пекъм дори препоръчва да задължаваме летците да носят парадна униформа, когато извършват бойни полети, за да правят добро впечатление на неприятеля, когато ги свалят.
— Пекъм ли? — повтори генерал Дрийдъл, като продължаваше да присвива очи от смайване. — Но какво общо има с това Пекъм, дявол да го вземе?
Полковник Корн отново смушка с лакът полковник Каткарт.
— Абсолютно нищо общо няма, сър — отговори изискано полковник Каткарт, като трепна от страшна болка и внимателно разтърка мястото, където полковник Корн го бе ръгнал. И тъкмо затова аз реших да не предприемам нищо, преди да имам случай да разисквам въпроса с вас. Ще трябва да пренебрегнем инструкцията, нали, сър?
Генерал Дрийдъл пренебрегна всъщност него и като му обърна гръб със съкрушително презрение, подаде на Йосарян кутийката с ордена.
— Повикай моето момиче от колата — заповяда той кисело на полковник Мудъс и навел глава, изчака да се върне медицинската сестра.
— Обади се веднага в канцеларията да унищожат заповедта, с която тъкмо бях наредил на летците да носят връзки, когато излитат на бойни полети — припряно прошепна полковник Каткарт на полковник Корн, говорейки с крайчеца на устата си.
— Казвах ти да не я издаваш — изкикоти се полковник Корн. — Но ти просто не искаш да ме слушаш.
— Шшт! — прошепна предупредително полковник Каткарт. — Какво ми направи на гърба, Корн, дявол да те вземе?
Полковник Корн отново се изкикоти.
Медицинската сестра на генерал Дрийдъл винаги го следваше, където и да отидеше, дойде с него дори в бараката за инструктаж тъкмо преди нападението на Авиньон и застана на края на подиума с глупавата си усмивка и униформата си от розово и зелено, цъфнала като плодороден оазис до рамото на генерал Дрийдъл. Йосарян я погледна и се влюби отчаяно. Смелостта му се стопи и той почувствува някаква вътрешна празнота и вцепенение. Седеше облян в хладна пот от желание и както гледаше пълните й червени устни и бузите й с трапчинки и слушаше как майор Данби описва с монотонния си, поучителен, бръмчащ глас силното съсредоточение на противовъздушните батареи, което ги очаква в Авиньон, изведнъж изстена, обхванат от дълбоко отчаяние при мисълта, че може би никога вече няма да види тази прелестна жена, с която не бе разменил и една дума и която тъй прочувствено обичаше. Вторачил в нея очи, той трепереше и жадуваше, изпълнен с болка, страх и желание. Тъй красива беше! Обожаваше мястото, на което тя стоеше. Той облиза изсъхналите си, жадуващи устни с лепнещ език и смазан от мъка, изстена повторно, достатъчно високо този път, за да привлече сепнатите изпитателни погледи на насядалите наоколо по редиците грубо сковани дървени пейки летци, облечени в комбинезони от шоколадов цвят с пришити на тях бели парашутни ремъци. Нейтли, разтревожен, бързо се обърна към него.