В съзнанието на полковник Каткарт бавно изплува някаква смътна мисъл; когато тя се уясни напълно, той бе поразен. Гледаше как полковник Корн подло и предателски си плете кошницата и челюстта му увисваше все повече. Почти се страхуваше от това, което щеше да чуе, когато генерал Дрийдъл се приближи към него и шепнейки достатъчно гръмко, за да бъде чут в цялата барака, запита:
— Кой е този?
Полковник Каткарт отговори, обхванат от мрачни предчувствия, и тогава генерал Дрийдъл сложи ръка до устата си и пошепна нещо, от което лицето на полковник Каткарт пламна от огромна радост. Полковник Корн видя това и потръпна, обхванат от неудържим възторг. Дали генерал Дрийдъл не го е произвел веднага пълен полковник? Не можеше по-дълго да издържи напрежението. С един майсторски цветист израз той завърши инструктажа и се обърна, очаквайки да бъде обсипан с пламенни поздравления от генерал Дрийдъл, който обаче вече излизаше от сградата, без да се обърне назад, като водеше след себе си медицинската сестра и полковник Мудъс. Полковник Корн беше зашеметен от тази разочароваща гледка, но само за миг. Очите му откриха полковник Каткарт, който все още стоеше като в унес, изправен и захилен; изтича ликуващ към него и започна да го дърпа за лакътя.
— Какво каза за мене? — запита той възбудено, изпълнен с възторг на гордо и блажено предчувствие. — Какво каза генерал Дрийдъл?
— Питаше за името ти.
— Чух това, чух това. Но какво каза за мен? Какво каза…
— Каза, че му се гади, като те гледа.
22
Кметът Майлоу
При този именно полет Йосарян изгуби самообладание. Йосарян загуби самообладание при полета над Авиньон, защото на Сноуден му изтекоха червата, защото него ден техен пилот беше Хъпъл, а той беше само петнадесетгодишен, и втори пилот бе Добз, който беше още по-лош от него и искаше Йосарян да се присъедини към един заговор за убийство на полковник Каткарт. Хъпъл беше добър пилот — Йосарян знаеше това, — но бе хлапак, пък и Добз нямаше доверие в него и измъкна ненадейно лоста за управление от ръцете му, след като хвърлиха бомбите — просто побесня, извъртя самолета и го хвърли гибелно надолу с неописуемо смразяващ вой, който раздираше ушите и, смразяваше сърцата и от който слушалките на Йосарян се откъснаха от жиците, а той самият увисна в носа на самолета с глава, притисната до покрива на кабината.
— О, Боже! — изпищя беззвучно Йосарян, когато усети, че падат. — О, Боже! О, Боже! О, Боже! О, Боже! — крещеше той умолително през устни, които не можеха да се отворят, докато самолетът падаше, а той самият висеше безтегловно, опрял теме о покрива на самолета. Най-после Хъпъл успя да издърпа лоста обратно и изправи самолета в безумния, скалист, объркан каньон от трещящ противовъздушен огън, от който се бяха измъкнали и от който сега трябваше отново да избягат. Почти веднага усетиха глух удар и една дупка, широка колкото голям юмрук, се отвори в плексигласовата обшивка. Йосарян почувствува, че бузите го засърбяват от забитите в тях дребни бляскави късчета стъкло. Нямаше кръв.
— Какво стана? Какво стана? — извика той и цял се разтрепера, когато не можа да чуе собствения си глас; уплаши се от празното мълчание на микрофона. Тъй ужасен беше, че почти не можеше да мръдне и се свиваше като мишка в капан, опрял колене и ръце на пода; чакаше и не смееше да диша, докато най-после зърна лъскавия цилиндричен щекер на слушалките си да се люлее напред-назад пред очите му и го натика обратно в контакта с разтреперани ръце. — О, Боже! — продължаваше да пищи той и ужасът му не намаляваше, докато флакът трошеше и пръсканията на снарядите никнеха като гъби наоколо му. — О, Боже!
Добз плачеше, когато Йосарян натика щекера в микрофона и вече можеше да чува.
— Помогнете му, помогнете му — хлипаше Добз. — Помогнете му, помогнете му!
— Кому да помогнем, кому? — извика Йосарян в отговор. — Кому да помогнем?
— На командира, на командира — изкрещя Добз. — Той не отговаря. Помогнете на командира, помогнете на командира!