Выбрать главу

Йосарян взе твърдо становище.

— Слушай, мога да продължа да се интересувам от тази работа, ако престанеш да крещиш за нея по целия остров и ако имаш предвид само полковник Каткарт. Но ако искаш да правиш кървава баня, остави ме на мира.

— Добре, добре — опита се да го успокои Добз. — Само полковник Каткарт. Да го направя ли? Кажи ми „карай“. Йосарян поклати глава.

— Мисля, че не бих могъл да ти кажа „карай“.

Добз обезумя.

— Аз съм готов на отстъпки — молеше той горещо. — Не е нужно да ми казваш карай, само ми кажи, че е добра идея. Окей? Добра идея ли е?

Йосарян пак поклати глава.

— Щеше да бъде чудесна идея, ако беше я осъществил, без дори да ми кажеш. Сега е вече много късно. Струва ми се, че не мога да ти кажа нищо. Дай ми малко време. Може да си променя мнението.

— Тогава ще бъде много късно.

Йосарян продължаваше да клати глава. Добз бе разочарован. Той поседя малко с гузен вид, после скочи внезапно на крака и изтрополя навън: бе решил да се нахвърли още веднъж здравата върху доктор Данийка и да издействува да бъде зачислен към земния персонал. Залитна на излизане, събори умивалника на Йосарян и се препъна в петролната тръба на печката, която Ор още не бе изкарал. Доктор Данийка издържа на нападението от ругатни, заплахи и жестове, като многократно кимаше нетърпеливо, и най-посде изпрати Добз в амбулаторната палатка да опише симптомите си на Гюс и Уес, които боядисаха устните му в мораво с разтвор от ген-циан-виолет веднага щом заговори. Боядисаха в мораво също и пръстите на краката му и щом пак отвори уста да протестира, му наляха очистително в гърлото и го отпратиха.

Добз беше в още по-лошо състояние и от Джоу Гладника, който поне можеше да участвува в бойни полети, когато нямаше кошмари. Добз беше почти толкова болен, колкото Ор, който със своето смахнато, конвулсивно кикотене и тракащи изкривени зъби изглеждаше щастлив като недорасла, радостно пърхаща чучулига. Изпратиха го на почивка с Майлоу и Йосарян в Кайро за яйца и вместо яйца Майлоу купи памук, а призори отлетя за Истанбул със самолет, напълнен до стрелковите качулки с екзотични паяци и неузрели банани. Ор беше от най-грозните изроди, които Йосарян бе виждал някога, но и един от най-привлекателните. Имаше грубо издялано, издуто лице, със светлокафяви очи, изскочили от орбитите си като две еднакви половинки на кафяви стъклени топчета, и гъста, къдрава, пъстра коса, която се събираше в кичур на върха на главата му подобно на напомадена островърха къщичка за кученца. Почти всеки път, когато излетеше, флакът го сваляше във водата или му откъсваше единия мотор и когато тръгнаха за Неапол, а кацнаха в Сицилия, той задърпа като дивак Йосарян за лакътя да потърсят десетгодишния сводник и комбинатор с пура в устата и двете му дванадесетгодишни девствени сестри, които ги чакали в града пред хотела, където имало място само за Майлоу. Йосарян беше непреклонен и се дърпаше от Ор, загрижено и смаяно втренчил поглед в Етна вместо във Везувий, и се чудеше какво правят в Сицилия вместо в Неапол, докато Ор се кискаше, пелтечеше, обхванат от похотливо вълнение, и го молеше настоятелно да тръгне с него след десетгодишния сводник и комбинатор и двете му дванадесетгодишни девствени сестри, които не бяха нито девствени, нито сестри, а всъщност бяха двадесет и осем годишни.

— Върви с него — заповяда лаконично Майлоу на Йосарян. — И не забравяй поръчението си.

— Добре — отстъпи Йосарян с въздишка, спомняйки си поръчението. Но нека поне да се опитам първо да си намеря стая в някой хотел, та да мога да си отспя после.

— Ще си отспиш при момичетата — отвърна Майлоу със същия заговорнически израз. — Не забравяй поръчението си.

Но Йосарян и Ор изобщо не можаха да поспят, тъй като се озоваха притиснати в едно двойно легло с двете дванадесетгодишни, двадесет и осем годишни, проститутки, които се оказаха мазни и тлъсти и постоянно ги будеха през цялата нощ, искайки да си разменят партньорите. Йосарян възприемаше всичко така смътно, че не обърна внимание на бежовия тюрбан на тлъстата, която все го избутваше от леглото; тя остана с тюрбана на глава до късно сутринта, когато десетгодишният сводник и комбинатор с тънката кубинска пура в уста, воден от някаква жестока прищявка, го дръпна от главата й пред хората и изложи на ярката сицилийска дневна светлина ужасния й, неправилен, гол череп. Отмъстителни съседи й бяха обръснали косата до блестящата кожа, защото била спала с германци. Момичето изпищя, обхванато от женско възмущение, и се заклати комично бързо след десетгодишния сводник и комбинатор, като нейният страховит, отвратителен, изнасилен череп нелепо се клатушкаше подобно на гнусна, обезцветена дрипа около странната, тъмна брадавица на лицето й. Никога в живота си Йосарян не бе виждал толкова гола глава. Сводникът въртеше на пръста си тюрбана като някакъв трофей и отскачайки крачка по крачка от протегнатите й пръсти, описваше изкусителен танталов кръг по площада, натъпкан с хора, които ревяха от смях и сочеха подигравателно Йосарян, когато Майлоу, стъпвайки с едри крачки, пристигна с мрачен израз на нетърпение, изписан на лицето му, и неодобрително присви устни пред това неприлично зрелище, излагащо на показ толкова порок и лекомислие. Майлоу настояваше веднага да заминат за Малта.