— Спи ни се — хленчеше Ор.
— Сами сте си виновни — смъмри фарисейски Майлоу и двамата. — Ако бяхте прекарали нощта в стаята си в хотела вместо в компанията на тези безнравствени момичета, днес щяхте да се чувствувате така добре, както се чувствувам аз.
— Ти ни каза да отидем с тях — възрази Йосарян с обвинителен тон. — При това нямахме и стая. Само ти можа да получиш стая.
— И това не беше по моя вина — обясни високомерно Майлоу. — Как можех да зная, че всички купувачи ще бъдат в града за реколтата на нахута?
— Знаел си — обвиняваше го Йосарян. — Това обяснява защо сме тук, в Сицилия, вместо в Неапол. Сигурно вече си напълнил целия самолет с нахут, дявол да го вземе!
— Шшшт! — предупреди го Майлоу, хвърляйки многозначителен поглед към Ор. — Не забравяй задачата си.
Когато пристигнаха на летището, за да отлетят за Малта, бомбеното вместилище, задната кабина, опашката на самолета и по-голямата част от стрелковата куличка бяха напълнени с крини нахут.
Задачата на Йосарян беше да не остави Ор да види откъде Майлоу купува яйца, въпреки че Ор беше член на синдиката на Майлоу и имаше дял в него. Йосарян разбираше, че задачата му е безсмислена, тъй като беше общоизвестно, че Майлоу купува яйца в Малта за седем цента едното и ги продава на столовете по пет цента.
— Просто нямам вяра в него — размишляваше на глас Майлоу в самолета, кимайки назад към Ор, който се бе сгушил като навито въже върху крините с нахут и измъчен от безсъние, се опитваше да заспи. — Предпочитам да купувам яйца, когато той не се върти наоколо, не искам да знае търговските ми тайни. Какво друго не ти е ясно?
Йосарян седеше до него като помощник-пилот.
— Не ми е ясно защо купуваш яйцата по седем цента едното и ги продаваш по пет цента.
— За да изкарам печалба.
— Че как можеш да изкараш печалба? Губиш по два цента на яйце.
— Печеля по три цента и четвърт на яйце, като ги продавам по четири цента и четвърт едното на хората в Малта, от които ги купувам по седем цента едното. Разбира се, не аз печеля. Синдикатът печели. И всички имат дял.
Йосарян почувствува, че почва да разбира.
— И хората, на които продаваш яйцата по четири цента и четвърт едното, печелят по два цента и три четвърти на яйце, когато ти ги купуваш обратно по седем цента едното. Така ли е? Тогава защо не продаваш яйцата направо на себе си и не отстраниш хората, от които ги купуваш?
— Защото аз съм хората, от които ги купувам — обясни Майлоу. — Печеля по три цента и четвърт на яйце, когато ги продавам на себе си, и по два цента и три четвърти, когато ги купувам обратно от себе си. Това прави обща печалба от шест цента на яйце. Губя само когато ги продавам на столовете по пет цента парчето. По този начин мога да изкарам печалба, като ги купувам по седем цента и ги продавам по пет цента едното. Плащам само по един цент яйцето, когато ги купувам от селяните в Сицилия.
— В Малта — поправи го Йосарян. — Купуваш яйцата си в Малта, а не в Сицилия.
Майлоу се изкикоти гордо.
— Не купувам яйца в Малта — призна той със слаб израз на прикрито задоволство; това беше единственото отклонение от израза на трудолюбие и сдържаност, което Йосарян бе някога виждал у него. — Купувам ги в Сицилия по един цент парчето и тайно ги пренасям в Малта за продан по четири цента и половина, за да вдигна цената на яйцата до седем цента едното, когато хората дойдат да търсят яйца в Малта.
— Защо отиват хората за яйца в Малта, щом са толкова скъпи там?
— Защото винаги са ходили.
— Защо не търсят яйца в Сицилия?
— Защото никога не са купували яйца там.
— Ама наистина не разбирам. Защо не продаваш на столовете яйцата по седем цента едното вместо по пет цента?
— Защото тогава столовете няма да имат нужда от мен. Всеки може да купи яйца по седем цента едното, щом се продават по седем цента.