— А защо не те заобикалят и не купят яйца от тебе направо в Малта по четири цента и четвърт едното?
— Защото няма да им продам.
— Защо няма да им продадеш?
— Защото няма толкова голяма печалба. Поне по този начин мога да изкарам малко и за себе си като посредник.
— Значи изкарваш печалба за себе си — заяви Йосарян.
— Разбира се, че изкарвам. Но всичко отива за синдиката. И всички имат дял. Не разбираш ли? Точно както с доматите, които продавам на полковник Каткарт.
— Които купуваш — поправи го Йосарян. — Ти не продаваш домати на полковник Каткарт и полковник Корн. Купуваш домати от тях.
— Не, продавам им — поправи го Майлоу. — Аз пускам на пазара моите домати по цяла Пианоза под чуждо име, така че полковник Каткарт и полковник Корн да могат да ги закупят от мен под чужди имена по четири цента единият и да ми ги продадат обратно на следния ден за синдиката по пет цента единият. Изкарват печалба по един цент на домат, а аз печеля по три цента и половина на парче и всеки има сметка.
— Всеки освен синдиката — изсумтя Йосарян. — Синдикатът плаща пет цента на парче за домати, които ти струват само половин цент единият. Как печели синдикатът?
— Когато аз печеля, и синдикатът печели — обясни Майлоу, — защото всички имат дял. И синдикатът си осигурява помощта на полковник Каткарт и полковник Корн, така че те ме пущат да обикалям както сега. Ще видиш каква голяма печалба означава това след петнадесет минути, когато кацнем в Палермо.
— В Малта — поправи го Йосарян. — Сега летим за Малта, а не за Палермо.
— Не, за Палермо летим — отговори Майлоу. — Има един износител на цикория в Палермо, когото трябва да видя за минутка по една пратка гъби за Берн, които били повредени от плесен.
— Майлоу, как го правиш? — запита Йосарян със смях, смаян и възхитен. — Натоварваш самолет за едно място и после отлиташ за друго. Не вдигат ли врява хората от контролните кули по летищата?
— Те всички са членове на синдиката — каза Майлоу. — Знаят, че каквото е добро за синдиката, е добро и за страната, защото това е пружината на Чичо Сам. Хората по контролните кули също имат дялове и затова винаги трябва да вършат каквото могат, за да помогнат на синдиката.
— Аз имам ли дял?
— Всеки има дял.
— Има ли дял Ор?
— Всеки има дял.
— А Джоу Гладника? И той ли има дял?
— Всеки има дял.
— Брей, дявол да го вземе! — каза замислен Йосарян, комуто идеята за дялове направи дълбоко впечатление за първи път.
Майлоу се обърна към него и в очите му проблесна някаква палавост.
— Имам безпогрешен план да измамя федералното правителство с шест хиляди долара. Можем да изкараме по три хиляди долара всеки без никакъв риск за тебе или за мене. Интересуваш ли се?
— Не.
Майлоу погледна Йосарян с дълбоко вълнение.
— Това ми харесва у тебе — възкликна той. — Ти си честен! Ти си единственият от всички, които познавам, комуто наистина мога да вярвам. Затова искам да се постараеш да ми помагаш повече. Наистина бях разочарован от тебе, когато се юрна вчера с ония две уличници в Катания.
Йосарян втренчи в Майлоу поглед, изпълнен с насмешливо недоверие.
— Майлоу, ти ми каза да тръгна с тях. Не си ли спомняш?
— Вината не е моя — отговори Майлоу с достойнство. — Трябваше по някакъв начин да се освободя от Ор, щом влязохме в града. Съвсем различно ще бъде в Палермо. Когато кацнем в Палермо, искам вие двамата с Ор да тръгнете с момичетата още от летището.
— Какви момичета?
— Обадих се по радиото и наредих един четиригодишен сводник да достави на теб и Ор две осемгодишни девственици, които са наполовина испанки. Той ще чака на летището с лимузина. Веднага се качи на нея, щом слезеш от самолета.
— Дума да не става — каза Йосарян, като поклати глава. — Ще отида да спя.
Майлоу побледня от възмущение; тънкият му дълъг нос потрепваше между черните вежди и щръкналите оранжевокафяви мустаци като бледия тънък пламък на свещ.
— Йосарян, спомни си задачата си — припомни му той почтително.
— По дяволите задачата ми — отговори с безразличие Йосарян. — И по дяволите и синдиката, макар че имам дял в него. Не искам никакви осемгодишни девственици, дори и да са наполовина испанки.
— Не те упреквам. Но тези осемгодишни девственици са всъщност на тридесет и две години. И не са наистина наполовина испанки, а само една трета.
— Не обичам девственици.
— Но те не са и девственици — продължи да го убеждава Майлоу. — Едната, която избрах за тебе, е била женена за кратко време за възрастен учител, който спял с нея само в неделен ден, така че тя не е изхабена почти никак.