Но и Ор беше сънлив, затова той и Йосарян останаха в колата до Майлоу, когато влязоха в Палермо и откриха, че в хотела няма място за тях и — нещо още по-важно — че Майлоу бил кмет на града.
Необикновеното, невероятно посрещане на Майлоу започна още на летището, където няколко цивилни работници, които го познаха, почтително спряха работата си и го загледаха с израз на сдържан изблик на въодушевление и обожание. Новината за пристигането му го бе изпреварила в града и предградията, през които префучаха с малкия открит камион, бяха вече изпълнени с приветствуващи го граждани. Йосарян и Ор, озадачени и онемели от смущение, се притиснаха по-близо до Майлоу, за да се чувствуват по-сигурни.
Вътре в града, както камионът забавяше ход и се движеше все по-бавно, приближавайки към центъра, посрещането на Майлоу ставаше още по-шумно. Малки момченца и момиченца в нови дрехи бяха пуснати от училище и наредени по тротоарите, размахваха флагчета. Сега Йосарян и Ор занемяха напълно. Улиците бяха претъпкани с радостни тълпи и над тях висяха огромни знамена с лика на Майлоу. За тези портрети Майлоу бе позирал в износена селска риза с висока кръгла яка и неговото добросъвестно, бащинско лице с непокорни мустаци изразяваше търпимост и сила, докато разединените му, всезнаещи очи гледаха втренчено простолюдието. Инвалиди, които не можеха да стоят на крака, му пращаха въздушни целувки от прозорците. Месари и бакали, както бяха запасани с престилки, възторжено го приветствуваха от тесните врати на магазините си. Тубите на духовата музика, ревяха. Тук-там някой падаше и тълпата го стъпкваше до смърт. Хълцащи стари жени бясно се трупаха една през друга, около бавно напредващия камион, за да докоснат рамото на Майлоу или да стиснат ръката му. Майлоу понасяше бурното чествуване благосклонно и доброжелателно. Отвръщаше с галантен жест на всеки, който му махаше, и щедро хвърляше шепи обвити в станиол бонбони и „целувки Хърши“ на ликуващото множество. Редица яки момчета и момичета подскачаха зад камиона, заловени за ръце, и с пресипнали гласове и изцъклени от обожание очи скандираха: „Майлоу! Майлоу! Майлоу! Майлоу!“
Сега, тъй като тайната бе вече разкрита, Майлоу се отпусна с Йосарян и Ор и пищно се наду с огромна, плаха гордост. Бузите му добиха цвят на сурово месо. Майлоу бил избран за кмет на Палермо, както и на близките селища Карина, Монреале, Багерия, Термини Имерезе, Чефали, Мистрета и Никозия, защото внесъл уиски в Сицилия.
Йосарян се смая.
— Толкова ли много обичат уиски тукашните хора?
— Никак не пият уиски — обясни Майлоу. — Уискито е доста скъпо, а тукашните хора са много бедни.
— Тогава защо внасяш уиски в Сицилия, щом никой не го пие?
— За да повдигна цената. Докарвам тук уиски от Малта, за да имам по-големи възможности за печалба, когато го продам обратно на себе си за сметка на някой друг. Създадох нов голям бизнес тук. Днес Сицилия е третият най-голям вносител на уиски в света и затова ме избраха за кмет.
— А можеш ли да ни намериш стая в някой хотел, щом си толкова голям майстор? — измърмори недоволно и нахално Ор с едва разбираем от умора глас.
— Точно това ще направя ей сега — обеща с тон на разкаяние Майлоу. — Наистина съжалявам, загдето забравих да се обадя по радиото и да запазя стаи за двама ви. Елате в бюрото ми и аз веднага ще говоря с помощник-кмета по въпроса.
Бюрото му се помещаваше в една бръснарница, а помощник-кметът се оказа топчест бръснар, от чиято раболепна уста сърдечните поздравления се лееха така изобилно, както пяната, която той направи в паничката, преди да започне да бръсне Майлоу.
— Е, Виторио — каза Майлоу, като се отпусна лениво на един от бръснарските столове на Виторио. — Как вървяха този път работите в мое отсъствие?
— Много тъжно беше, синьор Майлоу, много тъжно. Но сега, като се върнахте, хората пак са много щастливи.
— Учудих се на големите тълпи. А как така всички хотели са пълни?
— Ами че много хора дойдоха от други градове да ви видят, синьор Майлоу. Пък в града са надошли и всички купувачи за разпродажбата на артишо.
Ръката на Майлоу се издигна отвесно като орел и спря бръснарската четка на Виторио.
— Какво е това артишо? — полюбопитствува той.
— Артишо ли, синьор Майлоу? Артишо е един много вкусен зеленчук, който всички обичат. Трябва да го опитате, докато сте тук, синьор Майлоу. Ние отглеждаме най-доброто артишо на света.
— Така ли? Как се продава артишото тази година?
— Изглежда, не е добра година за артишо. Реколтата беше много слаба.
— Наистина ли? — каза Майлоу замислено и изхвърча навън, плъзвайки се от стола си така бързо, че бръснарската кърпа на райета, която бе сложил, задържа няколко секунди очертанията на тялото му, преди да рухне. Докато Йосарян и Ор изтичат до вратата, Майлоу бе изчезнал.