— Следващият — излая припряно помошник-кметът. — Кой е следващият?
Йосарян и Ор излязоха обезсърчени от бръснарницата. Изоставени от Майлоу, те се тътреха бездомни всред ликуващите тълпи, напразно търсейки място да поспят. Йосарян бе на края на силите си. Тъпа, изтощителна болка го щракаше в главата и той се дразнеше от Ор, който бе намерил отнякъде две киселици, сложил ги бе в уста и си вървеше така, докато Йосарян не забеляза и не го накара да ги извади. Тогава Ор намери отнякъде два диви кестена и ги налапа, но Йосарян ги откри и му кресна троснато да извади киселиците от устата си. Ор се захили и му отговори, че това не са киселици, а диви кестени и че не са в устата му, а в ръцете му, но Йосарян не можа да разбере нито дума от това, което казваше, поради кестените в устата му, но все пак го накара да ги извади. Хитро пламъче блесна в очите на Ор. Той разтърка рязко челото си с кокалчетата на пръстите си, подобно на човек, вцепенен от алкохол, и се закиска похотливо.
— Спомнящ ли си онова момиче… — прекъсна думите си, за да се изкикоти пак. — Спомняш ли си онова момиче, което ме удряше по главата с обувката в онзи апартамент в Рим, когато и двамата бяхме голи? — запита той с израз на хитро очакване. Почака, докато Йосарян кимна предпазливо. — Ако ме оставиш отново да сложа кестените в устата си, ще ти кажа защо ме удряше. Приемаш ли такава спогодба?
Йосарян кимна и Ор му разказа цялата фантастична история защо голото момиче в апартамента на курвата на Нейтли го удряло по главата с обувката си, но Йосарян не можа да разбере нито дума, понеже Ор отново бе сложил кестените в устата си. Йосарян, вбесен от тази шега, ревеше от смях, но най-после, когато се стъмни, не им оставаше друго, освен да се навечерят в един мръсен ресторант, където им поднесоха някакво воднисто ядене, и да отидат на автостоп до летището, където легнаха да спят на студения метален под в самолета. Въртяха се, мятаха се и измъчено пъшкаха, докато след по-малко от два часа шофьорите на камионите се разкрещяха и мъкнейки щайги, пълни с артишо, ги изгониха навън, за да натоварят машината. Заваля проливен дъжд. Когато камионите си тръгнаха, Йосарян и Ор бяха вир-вода, но не можеха да направят нищо друго, освен да се проврат обратно в самолета и да се сгушат като зъзнещи кучета между блъскащите ги ръбове на щайгите с артишо, с които призори Майлоу отлетя за Неапол и които размени срещу канела на кори, карамфил, ванилия на зърна и нелющен чер пипер; последните той незабавно пренесе на юг, в Малта, където, както се оказа, бил помощник на главния губернатор. И в Малта нямаше стая за Йосарян и Ор. В Малта Майлоу беше сър майор Майлоу Майндърбайндър и имаше на свое разположение грамадна канцелария в сградата на главния губернатор. Махагоновото му бюро беше огромно. В едно пано на облицованите с дъб стени, между кръстосани британски знамена, висеше драматичен, внушителен фотопортрет на сър майор Майлоу Майндърбайндър в парадната униформа на Кралския уейлски стрелкови полк. На снимката мустаците му бяха подстригани и тънки, брадичката му бе строго изваяна и очите — остри като бодли. Заради търговията с яйца, която развил в Малта, му била дадена титлата сър, бил произведен майор от Кралския уелскц стрелкови полк и назначен за помощник главен губернатор на Малта. Той великодушно разреши на Йосарян и Ор да прекарат нощта на дебелия килим в канцеларията му, но скоро след като си отиде, се появи един часови с бойна униформа, изгони ги с натъкнат на пушката нож от сградата и капнали от умора, те взеха такси — навъсеният шофьор ги оскуба — и пак отидоха да спят в самолета, който сега беше натоварен с пробити чували от зебло, пълни с какао и прясно смляно кафе и миризмата беше толкова силна, че когато рано на следната сутрин Майлоу, свеж и бодър, пристигна с кола, карана от шофьор, той ги завари да повръщат неудържимо върху шасито на самолета. После отлетяха за Оран, където в хотела пак нямаше стая за Йосарян и Ор и където Майлоу беше вицешах. Той имаше на свое разположение разкошен апартамент в оранжево-розовия дворец, но на Йосарян и Ор не разрешиха да влязат с него в двореца, защото бяха християни, тоест неверници. На вратата те бяха спрени от стражата — бербери с гаргантюански ръст и с ятагани в ръце, които ги прогониха оттам. Ор говорете гъгниво и кихаше — хванал бе хрема, която ужасно го измъчваше. Широкият гръб на Йосарян бе превит и го болеше. Беше готов да извие врата на Майлоу, но Майлоу беше вицешах на Оран и личността му беше свещена. Майлоу беше не само вицешах на Оран, но, както се оказа по-късно — и халиф на Багдад, имам на Дамаск и шейх на Арабия. Майлоу беше бог на царевицата, бог на дъжда и бог на ориза в изостанали области, където такива примитивни богове се почитат от невежи и суеверни хора и където — както той сега с прилична скромност намекваше, големи издялани образи на мустакатото му лице можели да се видят над примитивни каменни жертвеници, обагрени с човешка кръв. Където и да кацнеха, той бе приветствуван с почит; триумфални овации се носеха от град в град, докато най-после се върнаха обратно по изминатия път през Близкия изток и стигнаха в Кайро; там Майлоу завладя пазара на памука, който никой не искаше да купи, и бързо се озова пред разорение. В Кайро най-после се намери хотелска стая за Йосарян и Ор. Имаше меки легла с дебели, бухнали възглавници и чисти, свежи чаршафи. Имаше долапи със закачалки за дрехите им. Имаше вода да се измият. Йосарян и Ор киснаха до почервеняване вкиснатите си, вмирисани тела в пускащата пара вана и след това излязоха с Майлоу от хотела и отидоха да ядат скариди и филе миньон в един много добър ресторант, в чието преддверие имаше телекс, който тъкмо в момента, когато Майлоу питаше оберкелнера каква е тази машина, започна да съобщава последните цени на египетския памук. Майлоу никога не си бе представял, че може да съществува такава красива машина.