— Тъй ли? — възкликна той, когато оберкелнерът завърши обясненията си. И как се продава египетският памук? Оберкелнерът му каза и Майлоу закупи цялата реколта. Но Йосарян далеч не се изплаши толкова от египетския памук, който Майлоу закупи, колкото от кичурите зелени банани, които Майлоу бе зърнал на местния пазар, когато влизаха с колата в града, и страховете му се оказаха основателни, тъй като Майлоу го разтърси и го събуди, както бе заспал дълбоко тъкмо след полунощ, и тикна под носа му един наполовина обелен банан. Йосарян едва се сдържаше да не се разхълца.
— Опитай го настояваше Майлоу, като следваше с банана въртящото се сгърчено лице на Йосарян.
— Майлоу, копеле такова — стенеше Йосарян. — Трябва да поспя малко.
— Изяж го и ми кажи дали е хубав — упорствуваше Майлоу. — И не казвай на Ор, че съм ти го дал без пари. Накарах го да плати два пиастра за банана, който му дадох.
Йосарян покорно изяде банана и след като каза на Майлоу, че е добър, затвори очи, но Майлоу отново го разтърси и му нареди да се облече колкото може по-бързо, защото веднага щели да заминат за Пианоза.
— Ти и Ор трябва да натоварите бананите на самолета веднага — обясни той. — Човекът каза да се пазите от паяци, когато вдигате кичурите.
— Не може ли да почакаме до сутринта, Майлоу? — молеше се Йосарян. — Трябва да поспя малко.
— Те узряват много бързо — отговори Майлоу — и нямаме нито минута за губене. Помисли си само колко щастливи ще бъдат хората от ескадрилата, когато получат тези банани.
Но хората от ескадрилата никога не видяха нито един от тези банани, защото в Истанбул за бананите имаше добър пазар, а в Бейрут кимионът беше много евтин и с него те отлетяха за Бенгази, след като продадоха бананите, и когато шест дни по-късно потеглиха стремглаво за Пианоза, самолетът бе натоварен с най-хубави бели яйца от Сицилия, за които Майлоу казваше, че са от Египет, и ги продаде на офицерските столове само по четири цента едното, така че всички командуващи офицери в синдиката го умоляваха да побърза да се върне в Кайро, за да закупи още кичури зелени банани и да ги продаде в Турция срещу кимион, който се търсеше в Бенгази. И всички имаха дял от сделката.
23
Старецът на Нейтли
В ескадрилата единственият, който видя нещо от бананите на Майлоу, беше Арфи: когато бананите узряха и огромни количества потекоха към Италия по нормалните черноборсаджийски пътища, той взе два банана от един влиятелен член на своята студентска организация, който служеше в интендантството и който беше в офицерския апартамент с Йосарян онази вечер, когато Нейтли най-после намери курвата си след толкова безплодни седмици, прекарани в скръбно преследване, и я примами да дойде в апартамента с две нейни приятелки, като обеща по тридесет долара на всяка от тях.
— По тридесет долара на всяка? — забеляза бавно Арфи, като опипваше и тупаше скептично всяко от трите яки момичета с вид на недоволен познавач. — Тридесет долара са много пари за такава стока. Освен това аз никога не съм плащал за тая работа.
— Не искам от тебе да плащаш — увери го Нейтли бързо. — Аз ще платя и на трите. Просто искам от вас, момчета, да вземете другите две. Няма ли да ме отървете от тях?