Арфи се захили самодоволно и поклати нежната си кръгла глава.
— Не е нужно никой да плаща за стария Арфи. Мога да си намеря колкото си искам момичета и когато поискам. В момента не съм в настроение.
— А защо не платиш на трите, пък да отпратиш другите две? — предложи Йосарян.
— Защото тогава моята ще се ядоса, че трябва да работи за парите, които ще получи — отговори Нейтли, като хвърли разтревожен поглед към своето момиче, което го гледаше неспокойно и свирепо и почна да мърмори, — Казва, че ако наистина я харесвам, трябва да я пусна и да легна с една от двете други.
— Аз имам по-добра идея — похвали се Арфи. — Защо да не задържим и трите тук, докато дойде полицейският час, и после ги заплашим, че ще ги изтласкаме на улицата, а там ще ги арестуват, и че ще го направим, ако те не ни дадат всичките си пари? Можем дори да ги заплашим, че ще ги изхвърлим през прозореца.
— Арфи! — извика Нейтли ужасен.
— Исках само да ти помогна — каза овчедушно Арфи. Той винаги се опитваше да помогне на Нейтли, защото бащата на Нейтли беше богат и прекрасно можеше да помогне на Арфи след войната. — Брей — защищаваше се той свадливо, — в университета постоянно правехме такива неща. Спомням си как един ден ние подмамихме две глупави ученички от града и ги заведохме в общежитието и ги накарахме да бутнат на всички, които искаха, като ги заплашихме, че ще повикаме родителите им и ще кажем, че ни се предлагат. Държахме ги в леглото повече от десет часа. Дори им ударихме по някоя плесница, когато почнаха да се оплакват. После им обрахме петачетата и дъвката и ги изхвърлихме навън. Ей, страшно се забавлявахме в студентските спални! — припомняше си спокойно той и едрите му бузи руменееха от радостната топлина на носталгичните спомени. — Гонехме всички, дори едни други се гонехме.
Но сега, когато момичето, в което Нейтли бе влюбен така дълбоко, започна да го ругае сърдито с растяща заплашителна ненавист, Арфи не можеше да помогне на Нейтли. За щастие в този миг Джоу Гладника се втурна в стаята и всичко беше наред, освен че минута по-късно Дънбар се дотътри пиян и олюлявайки се, веднага започна да прегръща едно от другите две кикотещи се момичета. Сега в апартамента се събраха четирима мъже и три момичета и седмината оставиха Арфи в апартамента и се качиха в един файтон, който спря до тротоара, докато момичетата настояваха да си получат парите предварително. С галантен жест Нейтли им даде деветдесет долара, след като взе на заем двадесет от Йосарян, тридесет и пет от Дънбар и седемнадесет от Джоу Гладника.
Тогава момичетата станаха по-приветливи и дадоха един адрес на файтонджията, който с лек тръс премина през половината град и ги закара в непознат квартал, където не бяха ходили дотогава, и спря пред висока стара сграда в някаква тъмна улица. Момичетата ги поведоха по дългите дървени стълби до третия етаж, вкараха ги в собствения си чудесен, великолепен бедняшки апартамент, където като по чудо изникна безкрайно и размножаващо се изобилие от голи, гъвкави момичета и където се намираха злият, развратен и грозен старец, който постоянно дразнеше Нейтли с язвителния си смях, и кудкудякащата, порядъчна стара жена, облечена с пепеливосив вълнен пуловер, порицаваща всичко неморално, което ставаше там, и правеща усилия да разтребва апартамента.
Този смайващ дом беше истински плодовит и гъмжащ рог на изобилието на женски цици и пъпове. Отначало техните момичета стояха сами в мъждиво осветения мръсен салон с кафяви тапети, който свързваше трите полутъмни коридора, водещи в различни посоки към дълбините на този странен и чудесен публичен дом. Момичетата веднага почнаха да се събличат, но спираха на моменти, за да покажат гордо крещящите цветове на бельото си, като през всичкото време закачаха мършавия безпътен старец с невчесана дълга коса и измачкана бяла, незакопчана риза, който, седнал на старомоден стол, кудкудякаше сладострастно и с весела и язвително-подигравателна официалност поздрави Нейтли и другарите му с добре дошли. Тогава старата жена, стъпвайки тежко и кимайки тъжно и недоволно с глава, излезе да повика някое момиче за Джоу Гладника и се завърна с две едрогърди красавици, едната вече съблечена, а втората само по прозрачен къс розов комбинезон, от който тя се измъкна, както седеше на стола. Още три голи момичета влязоха в стаята от един друг коридор и останаха да побъбрят там, после дойдоха още две. Нови четири момичета минаха лениво през стаята в проточена група, погълнати в разговор; трите бяха боси, а четвъртата се клатушкаше опасно на чифт незакопчани сребърни бални обувки, които не изглеждаха да са нейни. Появи се още едно момиче, което беше само по долни гащи, и седна. Така за няколко минути общият брой на събраните достигна единадесет, от които всички освен едно бяха напълно голи.