Навсякъде се виждаше излегната или движеща се гола плът, в повечето случаи закръглена, и Джоу Гладника примря. Стоеше съвършено неподвижен в някакво схванато, каталептично учудване, докато момичетата влизаха и се настаняваха удобно по столовете. Внезапно той изпищя пронизително и със стремглав устрем се хвърли към вратата, за да изтича до войнишкия апартамент и вземе фотоапарата си, но веднага спря с втори безумен писък, внезапно обхванат от страшното, смразяващо предчувствие, че този прекрасен, ярък, богат и пъстър езически рай ще му бъде отнет завинаги, ако той дори за миг го изпусне от очи. Спря на вратата и изломоти нещо; сгърчените вени и сухожилия на лицето и врата му бурно туптяха. Старецът го наблюдаваше с победоносна веселост, разположен в старомодното си синьо кресло, подобен на някакво сатанинско и хедонистично божество, седнало на престол, и бе обвил вретенообразните си крака с откраднато американско военно одеяло, за да се предварди от настинка. Той се смееше спокойно и хлътналите му хитри очи святкаха схватливо с израз на безсрамна, развратна наслада. Старецът беше вече пил много. Щом го зърна, Нейтли настръхна, изпълнен с враждебност към този зъл, безпътен и непатриотичен старец, който беше достатъчно стар, за да му напомни за баща му, и който правеше непочтителни шеги за Америка.
— Америка каза той — ще загуби войната. А Италия ще я спечели.
— Америка е най-силната и най-процъфтяващата нация на света осведоми го Нейтли с възвишен плам и достойнство. И американският войник не е по-долу от войника на която и да е друга страна.
— Точно така — съгласи се любезно старецът с едва доловима насмешлива веселост. — А Италия пък е най-малко процъфтяващата нация на света. И италианският войник е вероятно най-лошият войник на света. И именно затова нашата страна е толкова добре и вашата страна е толкова зле. Нейтли прихна да се смее от изненада и след това се изчерви, обхванат от желание да се извини за неучтивостта си.
— Извинете, че се изсмях — каза той искрено и продължи с тон на почтителна снизходителност: — Но Италия беше окупирана от германците, а сега е окупирана от нас. Няма да кажете, че това е много добре за Италия, нали?
— Разбира се, че е добре — възкликна бързо и весело старецът. — Вие изтиквате германците, а ние сме си все тук. След няколко години и вие ще си отидете, а ние ще бъдем тук. Виждате ли, Италия е наистина много бедна и слаба страна и това именно ни прави толкова силни. Италиански войници вече не умират, а американски и германски войници още умират. Аз намирам, че това е извънредно добре за Италия. Да, напълно съм сигурен, че Италия ще преживее войната и ще съществува дълго след като вашата страна бъде унищожена.
Нейтли едва вярваше на ушите си. Никога преди не бе чувал такова възмутително светотатство и с някаква инстинктивна логика се питаше защо не идват войници да арестуват този предател.
— Америка няма да бъде унищожена! — извика той със страст.
— Никога ли? — подразни го леко старецът.
— Е… — запъна се Нейтли.
Старецът се изсмя снизходително, като сдържаше своята по-дълбока, по-бурна наслада. Закачките му оставаха леки.
— Рим е бил унищожен, Гърция е била унищожена, Персия е била унищожена, Испания е била унищожена. Всички велики държави са били унищожени. Защо не и вашата страна? Колко дълго наистина смятате, че ще трае вашата страна? Вечно ли? Не забравяйте, че и Земята един ден ще бъде унищожена от Слънцето след около двадесет и пет милиона години.
Нейтли, объркан, се размърда неловко.
— Е, вечно е май голяма дума.
— Един милион години? — настояваше присмехулно старецът със страстно, садистично увлечение. — Половин милион години? Жабите съществуват от почти петстотин милиона години. Можете ли наистина да кажете с някаква сигурност, че Америка с цялата си сила и благосъстояние, със своя войник, който не отстъпва на никой друг войник, и със своето жизнено равнище, което е най-високото на света, ще трае… колкото жабите?
На Нейтли му се прищя да смачка злобното лице на стареца. Той се огледа умолително, търсейки някой да му помогне да защити бъдещето на отечеството си от омразните клевети на този хитър и греховен нападател. Остана разочарован: на другия край на стаята Йосарян и Дънбар се бяха отдали на дива оргия — опипваха необуздано четири-пет игриви момичета и шест шишета червено вино, а Джоу Гладника отдавна се бе затътрил по един от тайнствените коридори, тласкайки пред себе си като буйствуващ деспот колкото от младите проститутки с най-широки задници можеха да обхванат слабите му разперени като крила на вятърна мелница ръце и колкото можеше да побере едно двойно легло.