Нейтли се смути и не знаеше какво да отговори. Неговото момиче се бе излегнало безсрамно на едно издуто канапе с израз на скука и празнота. Нейтли бе обезсърчен от нейното вцепенено безразличие към него, от същата сънлива и вяла самоувереност, която той си спомняше тъй живо, тъй сладко и с такава болка от първия момент, когато тя го видя и не му обърна никакво внимание при играта на тридесет и едно — залагаха по един цент — в хола на войнишкия апартамент. Отпуснатата й уста беше отворена и образуваше идеално О. Един Господ знаеше в какво бе втренчила изцъклените си тъмносиви очи с такава животинска безчувственост. Старецът чакаше търпеливо, наблюдавайки го с проницателна усмивка, която беше едновременно и презрителна, и съчувствена. Едно пъргаво и гъвкаво русо момиче с прелестни крака, чиято кожа имаше цвят на мед, се излегна на страничната облегалка на креслото на стареца и започна да го задява вяло и кокетно, като го щипеше леко по ъгловатото, бледо, развратно лице. Нейтли настръхна от омраза и враждебност при вида на такава поквара у толкова стар човек. Обърна се настрани обезсърчено и се запита защо просто не вземе момичето си и не отиде да си легне. Този долен, хищен, демоничен старец напомни на Нейтли за баща му, защото двамата не си приличаха по нищо. Бащата на Нейтли беше изискан, побелял господин, който се обличаше безупречно; този старец бе един недодялан, пропаднал тип. Бащата на Нейтли беше трезвен, философски настроен човек с чувство за отговорност; старецът бе лекомислен и безпътен. Бащата на Нейтли беше сдържан и културен; този старец бе простак. Бащата на Нейтли вярваше в честността и имаше готови отговори на всички въпроси; този старец не вярваше в нищо и знаеше само да задава въпроси. Бащата на Нейтли имаше хубави бели мустаци; този старец нямаше никакви мустаци. Бащата на Нейтли — и всички бащи, които Нейтли бе срещал — бяха изпълнени с достойнство, мъдри, и почтени; този старец беше крайно отблъскващ и Нейтли отново потъна в спор с него, решен да обори безчестната му логика и гнусните му подмятания с честолюбива отмъстнтелност, която да привлече вниманието на отегченото, флегматично момиче, в което се бе влюбил тъй силно, и завинаги да спечели възхищението й.
— Е, откровено казано, не зная колко дълго ще съществува Америка — продължи той безстрашно. — Сигурно не може да съществува вечно, ако целият свят ще бъде унищожен някой ден. Но знам положително, че ще живеем и ще побеждаваме дълго, дълго време.
— Колко дълго? — попита подигравателно богохулният старец и очите му блеснаха от злобно въодушевление. — Дори не толкова, колкото са живели жабите?
— Много повече от мен и вас — изтърси Нейтли неубедително.
— О, само толкова ли? Тогава няма да бъде много дълго, щом вие сте толкова лековерен и храбър, а аз съм вече толкова стар.
— На колко години сте? — попита Нейтли, който бе заинтересуван и очарован от стареца въпреки волята си.
— На сто и седем. — Старецът се изкикоти гръмко, забелязал опечаления израз на Нейтли. — Виждам, че и това не вярвате.
— Не вярвам на нищо, което ми казвате — отвърна Нейтли със свенлива усмивка, която смекчаваше грубостта на думите му. — Единственото нещо, в което вярвам, е, че Америка ще спечели войната.
— Толкова голямо значение отдавате на печеленето на войни — каза насмешливо мърлявият, порочен старец. — Истинският майсторлък е да знаеш кои войни можеш да загубиш. Италия е губила войни в течение на столетия и вижте как въпреки това великолепно ни е вървяло. Франция печели войни и е във вечна криза. Германия губи войни и процъфтява. Погледнете най-новата история. Италия спечели една война срещу Етиопия и бързо изпадна в затруднения. Победата ни вдъхна такава безумна мания за величие, че ние допринесохме за започването на една световна война, която в никой случай не можем да спечелим. Но сега, откакто почнахме отново да губим, всичко тръгна по-добре и ако успеем да достигнем до поражение, сигурно пак ще излезем отгоре.
Нейтли зяпна от объркване, което не се мъчеше да прикрие.
— Сега вече наистина не мога да разбера какво казвате. Говорите като луд.
— Но живея като здравомислещ. Бях фашист, когато Мусолини беше на власт; сега съм антифашист, понеже той беше свален. Бях фанатичен германофил, когато германците бяха тук, за да ни пазят от американците; а сега, когато американците са тук, за да ни пазят от германците, аз съм фанатичен амернканофил. Уверявам ви, мой възмутени приятелю, хитрите, изпълнени с презрение очи на стареца заблестяха все по-възбудено, колкото повече заекваше и се ужасяваше Нейтли, — че вие и вашата страна няма да имате по-верен поддръжник от мен в Италия… но само докато сте в Италия.