Вместо това той се озова с Йосарян, Дънбар и Джоу Гладника в публичен дом, болезнено влюбен в една равнодушна проститутка, с която най-после легна на сутринта след нощта, когато спа сам в салона, само за да бъде прекъснат почти веднага от непоправимата й малка сестра, която се втурна ненадейно и обхваната от ревност, скочи на леглото, за да може Нейтли да прегърне и нея също. Курвата на Нейтли скочи ядосана, ръмжейки, че ще я наплеска, и като я хвана за косите, я издърпа от леглото и я изправи на крака. На Нейтли дванадесетгодишното момиче му приличаше на оскубано пиле или на пръчка с обелена кора: тънкото й като фиданка тяло смущаваше всички при преждевременните й опити да подражава на по-големите момичета; затова винаги я гонеха да се облече и й заповядваха да излезе на чист въздух да играе на улицата с другите деца. Двете сестри се кълняха диво една друга и се плюеха, като вдигаха оглушителна врява, която събра цяла тълпа развеселени зяпачи в стаята. Вбесен, Нейтли се отказа от намерението си. Каза на момичето да се облече и го заведе долу на закуска. Малката сестра се помъкна след тях и докато тримата закусваха с напълно порядъчен вид на терасата на близкото кафене, Нейтли се чувствуваше като горд глава на семейство. Но когато тръгваха обратно, курвата на Нейтли се беше вече отегчила и реши да отиде с две други момичета да търси клиенти по улиците, вместо да прекарва времето си с него. Нейтли и малката сестра смирено вървяха подире й на известно разстояние и докато амбициозното хлапе събираше ценни сведения за занаята, Нейтли, разсеян и обхванат от чувство на безсилие, се тровеше; и двамата се натъжиха, когато няколко войници в една щабна кола спряха момичетата и ги откараха със себе си.
Нейтли се върна обратно в кафенето и поръча шоколадов сладолед на малката сестра и когато настроението й се подобри, той се върна с нея в апартамента. Йосарян и Дънбар спяха на пода в салона, а на натъртеното лице на Джоу Гладника още бе изписана същата блажена, няма, тържествуваща усмивка, която имаше, когато сутринта се показа на бял свят, напущайки многобройния си харем и накуцвайки като човек с много счупени кости. Сладострастният и развратен старец беше във възторг от разцепените устни и синините под очите на Джоу Гладника. Облечен все в същите измачкани дрехи, които носеше предишната вечер, той поздрави сърдечно Нейтли. Младежът бе дълбоко смутен от неговия опърпан и неприличен вид и когато отиваше в апартамента, винаги му се щеше да завари този развален, безнравствен старец в чиста риза, марка „Брук Брадърс“, обръснат, с вчесана коса, облечен в туидено сако и с хубави бели мустаци, така че Нейтли да не се смущава и засрамва всеки път, щом го погледне и си припомни баща си.
24
Майлоу
За Майлоу април се бе оказал най-добрият месец от всички месеци на годината. Люляците цъфтяха през април и гроздове зрееха по лозите. Сърцата биеха по-бързо и стари желания се разпалваха. През април перуниката блестеше по-живо до лъскавия гълъб. Април е пролет и през пролетта въображението на Майлоу Майндърбайндър леко се насочи към мисълта за мандарини.
— Мандарини ли?
— Да, сър.
— Моите хора много ще се зарадват, ако получат мандарини — призна полковникът в Сардиния, който командуваше четири ескадрили самолети Б-26.
— Ще имат да ядат толкова мандарини, колкото можете да платите с парите от вашия стол — увери го Майлоу.
— А измирски пъпеши?
— На безценица се продават в Дамаск.
— Имам слабост към измирски пъпеши. Винаги съм имал слабост към тях.
— Само дайте на мое разположение по един самолет от всяка ескадрила, само по един, и ще имате толкова измирски пъпеши, колкото можете да изядете и колкото пари можете да платите.
— От синдиката ли купуваме?
— И всички имат дялове.
— Удивително, наистина удивително. Как успявате да направите това?
— Голяма покупателна мощ, там е цялата разлика. Например панирани телешки котлети.
— Не примирам за панирани телешки котлети — измърмори скептичният командир на самолетите Б-25 в Северна Корсика.