— Панираните телешки котлети са много хранителни — добронамерено го смъмри Майлоу. — Съдържат яйчен жълтък и галета. Също така хранителни са и агнешките котлети.
— О, агнешки котлети! — повтори командирът на самолетите Б-25. — Хубави ли са тия агнешки котлети?
— Най-хубавите, които могат да се намерят на черна борса.
— Котлети от сукалчета?
— Обвити в най-сладките розови хартийки, които някога сте виждали. На безценица се продават в Португалия.
— Не мога да пратя самолет в Португалия. Нямам такава власт.
— Аз мога да го пратя, стига само да ми дадете самолет. И пилот да го кара. И не забравяйте — ще ви посети генерал Дрийдъл.
— Ще яде ли пак генерал Дрийдъл в моя стол?
— Ще яде като свиня, щом почнете да го храните с най-хубавите бели пресни яйца, пържени в моето чисто прясно масло. Ще има също и мандарини, и измирски пъпеши, и пъпеши „Медена роса“, и филе от писия, и печена треска от Аляска, и миди, и стриди.
— И всички имат дялове?
— Това му е най-хубавото — каза Майлоу.
— Не ми харесва — изръмжа нежелаещият да сътрудничи командир на изтребител който не харесваше и самия Майлоу.
— Там, на север, има един командир на изтребител, който не желае да сътрудничи, защото ми има зъб — оплака се Майлоу на генерал Дрийдъл. — Един човек стига, за да съсипе цялата работа, и тогава вече няма да ядете пресни яйца, пържени в чисто масло.
Генерал Дрийдъл изпрати нежелаещия да сътрудничи командир на изтребител да копае гробове на Соломоновите острови и го замести с един изкуфял полковник, страдащ от бурсит и ламтящ за китайски нефелиум, който представи Майлоу на генерала, командуващ самолетите Б-17 на континента, който пък копнееше за полски салам.
— Полският салам е просто без пари в Краков — уведоми го Майлоу.
— Полски салам! — въздъхна носталгично генералът. — Какво не бих дал за едно по-големичко парче полски салам! Почти всичко бих дал.
— Не е нужно да давате нищо. Просто ми дайте по един самолет за всеки стол и по един пилот, който да върши каквото му кажа. И малка сума в брой за първата поръчка, колкото да покажете, че сте добросъвестен купувач.
— Но Краков е на стотици мили зад неприятелските линии. Как ще стигнете до салама?
— В Женева има международна полска борса по салами. Просто ще закарам със самолета фъстъци в Женева и ще ги разменя за полски салам по редовната пазарна цена. Те ще откарат фъстъците в Краков, а аз ще ви докарам полския салам тук. Ще купите от синдиката само толкова полски салам, колкото искате. Ще има също и мандарини със съвсем малка добавка багрилно вещество. И яйца от Малта, и уиски от Сицилия. Когато купувате от синдиката, вие всъщност ще плащате на себе си, тъй като ще притежавате дял, и затова в действителност ще получавате без пари всичко, което купувате. Нали има смисъл в тази работа?
— Просто гениално! Как, дявол да го вземе, можахте да го измислите?
— Казвам се Майлоу Майндърбайндър и съм на двадесет и седем години.
Самолетите на Майлоу Майндърбайндър пристигаха отвсякъде, в непрекъснат поток изтребители и бомбардировачи се приземяваха на летището на полковник Каткарт, карани от пилоти, които вършеха каквото им се каже. Самолетите бяха украсени с ярките емблеми на ескадрилите, символизиращи похвални идеали като Храброст, Мощ, Справедливост, Истина, Свобода, Любов, Чест и Патриотизъм, но механиците на Майлоу ги замазаха веднага с двоен слой бяла боя и ги заместиха с изписан с шаблон надпис: „Предприятия «М и М», висококачествени плодове и продукти“. Буквите ММ бяха инициалите на Майлоу Майндърбайндър, а съюзът „и“ беше вмъкнат между тях, както Майлоу откровено обясни, за да се заличи впечатлението, че синдикатът е еднолично предприятие. Самолети носеха стоки на Майлоу от летища в Италия, Северна Африка и Англия и от базите на Армейския въздушен транспорт в Либерия, остров Възнесение, Кайро и Карачи. Изтребители се разменяха срещу допълнителни товарни кораби или се задържаха за извънредни специални поръчки и пренасяне на малки пратки; камиони и танкове се доставяха от сухопътните войски и се използуваха за пътен превоз на къси разстояния. Всички имаха дялове, хората дебелееха и се разхождаха кротко с клечки за зъби между омазнените си устни. Майлоу сам контролираше разрастващите се сделки.
Грижите бяха изрязали постоянни, дълбоки сивокафяви бръчки на изнуреното му лице, които му придаваха някакъв изтерзан вид на трезвеност и недоверие. Всички освен Йосарян смятаха Майлоу за наивник, първо, защото сам бе поискал да завежда стола, и, второ, защото вземаше работата си така присърце. Йосарян също мислеше, че Майлоу е наивник, но знаеше също, че е и гений.