Един ден Майлоу отлетя за Англия, за да донесе една пратка турска халва, и се върна от Мадагаскар, водейки четири германски бомбардировача, пълни с ям, зеле, синапови връхчета и джорджийски грах на черни точици. Майлоу се смая, когато слезе от самолета и видя отделение въоръжена военна полиция, която чакаше на летището, за да отведе във военния затвор германските пилоти и да конфискува самолетите им. Да конфискува! Самата дума бе анатема за него и побеснял, той се разхождаше напред-назад, изпълнен с безпощаден упрек, размахвайки пронизващия си показалец пред виновните лица на полковник Каткарт, полковник Корн и нещастния капитан с белези от заздравели рани по лицето и автомат в ръце, който командуваше военните полицаи.
— Къде се намирате? — нахвърли се Майлоу върху им, като викаше колкото му глас държи. — Да конфискувате! — изпищя той, сякаш не можеше да повярва на ушите си. — Откога американското правителство е започнало такава политика — да конфискува частната собственост на гражданите? Позор! Позор, загдето дори сте допускали подобна мисъл да влезе в главите ви!
— Но, Майлоу — прекъсна го плахо майор Данби, — ние сме във война с Германия, а тези самолети са германски.
— Не са нищо подобно! — възрази яростно Майлоу. — Тези самолети принадлежат на синдиката и всеки има дял. Ще конфискувате! Как е възможно да конфискувате собственото си имущество? Ще конфискувате, как не! Никога, през целия си живот не съм чувал такова безнравствено нещо!
И наистина Майлоу се оказа прав, защото, когато присъствуващите вдигнаха очи, неговите механици бяха вече замазали германската свастика на крилата, опашките и корпусите на самолетите с двоен слой бяла боя и изписали с шаблон надпис „Предприятия «М и М», висококачествени плодове и продукти“. Пред очите им Майлоу бе превърнал синдиката в международен картел.
Майлоувите флотилии на изобилието сега изпълваха въздуха. Самолети прииждаха в непрекъснат поток от Норвегия, Дания, Франция, Германия, Австрия, Италия, Югославия, Румъния, България, Швеция, Финландия, Полша, всъщност от цяла Европа освен от Русия, с която Майлоу отказваше да търгува. Когато всички, при които ходеше, се записаха за членове на синдиката „Предприятия «М и М», висококачествени плодове и продукти“, Майлоу създаде един напълно личен филиал „М и М, луксозни пасти“ и получи още повече самолети и още повече пари от касите на столовете за млечни кифли и бисквити от Британските острови, датски пасти, пълнени със сирене, и сушени сливи от Копенхаген, еклери, вафли, пълни с крем, крем-пити и сухи сладки от Париж, кугел-копф пудинг, специален хляб пумперникел и медени сладкиши с джинджифил от Берлин, линзери и добуш-торти от Виена, щрудел от Унгария и баклава от Анкара. Всяка сутрин Майлоу изпращаше по цяла Европа самолети, които влечаха след себе си дълги ленти с реклами за най-новите лакомства: сьомга хайвер — 79 цента, бяла риба — 21 цента. Повиши приходите в брой на синдиката, като срещу заплащане закачваше на самолетите и ленти с реклами на фирмите „Пет милк“, „Гейнз — храна за кучета“ и „Ноксзема“. Изпълнен с дух на гражданска предприемчивост, той редовно отделяше известно място в рекламните ленти на генерал Пекъм за безплатно разпространение на послания от обществен интерес като: „Спретнатостта има значение“, „Бързата кучка слепи ги ражда“, „Семейство, което се моли заедно, остава сплотено“. За да върви работата, Майлоу закупи време за кратки съобщения по Радио Берлин и за ежедневните пропагандни предавания на лорд Хо-Хо от Германия. Бизнесът цъфтеше по всички фронтове.
Самолетите на Майлоу бяха позната гледка. Те минаваха свободно навсякъде и един ден Майлоу сключи договор с американските военни власти да бомбардира държания от германците шосеен мост при Орвието, а с германските военни власти да защищава шосейния мост при Орвието с противовъздушен огън срещу собственото си нападение. Хонорарът му за нападението на моста възлизаше на всички разходи по операцията, плюс шест на сто, а хонорарът му, платен от Германия, за да защищава моста, беше равен на германските разходи, плюс шест на сто, увеличен с премии по хиляда долара за всеки свален от него американски самолет. Изпълнението на тези сделки представлява голяма победа за частното предприятие — изтъкваше той, — тъй като войските и на двете страни са социализирани институции. Щом веднъж договорите бяха подписани, нямаше никакъв смисъл да се разходват средствата на синдиката, за да се бомбардира и отбранява мостът, тъй като и двете правителства имаха достатъчно хора и материали на самото място да свършат цялата работа и бяха съвсем доволни да ги поставят в действие; и накрая Майлоу получи фантастична печалба от двете половинки на своята сделка, без да направи нищо повече, освен да се подпише два пъти.