Споразуменията бяха справедливи и към двете страни. Тъй като Майлоу имаше свободен достъп навсякъде, неговите самолети можаха да прелетят незабелязани от германската противовъздушна отбрана и да атакуват ненадейно; но тъй като Майлоу знаеше за нападението, той можа да предупреди навреме германската противовъздушна отбрана, която откри точна стрелба, щом самолетите попаднаха в обсега й. Беше идеално споразумение за всички заинтересовани освен за мъртвеца в Йосаряновата палатка, който беше убит над целта в деня на пристигането си.
— Не съм го убил аз — отговаряше разпалено Майлоу на гневните обвинения на Йосарян. — Дори не бях там него ден, казвам ти. Да не мислиш, че съм бил там и съм стрелял с противовъздушно оръдие, когато са прелетели самолетите?
— Но ти си организирал цялата работа, нали? — му изкрещя Йосарян във виолетовия здрач, обвиващ пътеката, която минаваше покрай смълчаните коли на моторния парк и водеше към лятното кино.
— Не съм организирал нищо — възрази възмутено Майлоу, като подсмърчаше шумно и възбудено със съскащия си блед и потрепващ нос, — Германците държат моста и ние щяхме да го бомбардираме независимо от това дали аз ще се намеся, или не. Просто открих чудесен случай да изкарам известна печалба от нападението и се възползувах от него. Какво толкова ужасно има тука?
— Какво толкова ужасно ли? Майлоу, един човек от моята палатка беше убит при това нападение, преди дори да си разопакова багажа.
— Но не съм го убил аз.
— Но ти си получил хиляда долара отгоре заради това.
— Не съм го убил обаче. Аз дори не бях там, казвам ти. Бях в Барселона да купувам маслиново масло и белени обезкостени сардини, и още имам писмените поръчки, с които мога да ти го докажа. И аз не съм получил хилядата долара. Хилядата долара влязоха в касата на синдиката и всички имат дялове, дори и ти. — Майлоу трогателно апелираше към Йосарян от дъното на душата си. — Виж, Йосарян, аз не съм почнал тази война, каквото и да казва този гаден Уинтъргрийн. Аз просто се опитвам да я поставя на делова основа. Има ли нещо лошо в това? Знаеш ли, хиляда долара съвсем не е толкова лоша цена за един среден бомбардировач с екипаж. Ако мога да убедя германците да ми плащат по хиляда долара за всеки самолет, който свалят, защо да не взема тези пари?
— Защото това са сделки с неприятеля, ето защо. Не можеш ли да разбереш, че водим война. Хора умират. Погледни наоколо, за Бога!
Майлоу поклати глава уморено и търпеливо.
— Ама германците не са наши неприятели — заяви той. — О, знам какво ще кажеш. Разбира се, ние сме във война с тях. Но германците са също членове на синдиката, и то с много добро положение, и аз имам задължение да пазя правата им като акционери. Може би те са почнали войната и може би избиват милиони хора, но си плащат сметките много по-бързо, отколкото някои наши съюзници, които бих могъл да назова. Не разбираш ли, че трябва да уважавам светостта на моя договор с Германия? Не можеш ли да погледнеш на работата от моята гледна точка?
— Не — сряза го грубо Йосарян.
Майлоу бе засегнат и не направи усилие да прикрие наранените си чувства. Беше душна лунна вечер, изпълнена с мушици, нощни пеперуди и комари. Внезапно Майлоу вдигна ръка и посочи към откритото кино, където млечният, изпълнен с прах лъч, излизащ хоризонтално от прожекционния апарат, отрязваше един конусообразен сноп в тъмнината и обвиваше във флуоресцентна светлинна ципа зрителите, излегнати отпуснато на столовете си като хипнотизирани, с лица, вдигнати нагоре и вперени в алуминиевия екран. Очите на Майлоу бяха навлажнени от преливащо чувство на почтеност; безхитростното му и непокварено лице лъщеше от пот, размесена с мазило срещу насекоми.
— Погледни ги! — възкликна той с глас, сподавен от вълнение. — Те са мои приятели, мои съотечественици, мои другари по оръжие. Никой никога не е имал по-добра другарска компания. Мислиш ли, че бих направил каквото и да било, за да им навредя, ако не се налагаше? Нямам ли достатъчно грижи на главата си? Не виждаш ли колко съм разстроен заради този памук, който се трупа по кейовете в Египет? — питаше Майлоу измъчено и се вкопчи за предницата на Йосаряновата риза, сякаш се давеше. Очите му видимо туптяха подобно на кафяви гъсеници. — Йосарян, какво ще правя с толкова много памук? Ти си виновен, задето ме остави да го купя.
Памукът се трупаше по египетските кейове и никой не искаше да купува. Майлоу никога не си бе представял, че Нилската долина може да бъде толкова плодородна или че няма да намери пазар за цялата реколта, която бе закупил. Столовете на синдиката не искаха да му помогнат; те се разбунтуваха и упорито отхвърляха предложенията му да ги обложи с вноски, пресметнати на глава, така че всеки член на синдиката да стане собственик на свой дял от реколтата египетски памук. Дори германските му изпитани приятели го изоставиха по време на тази криза; те предпочитаха германския ерзац. Столовете на Майлоу не искаха дори да му помогнат да складира памука; разноските за наем на складовете хвръкнаха страшно високо и допринесоха значително за съсипателното изчерпване на паричните му резерви. Печалбите от операцията „Орвието“ се стопиха. Майлоу започна да пише вкъщи да му преведат обратно парите, които им бе изпратил в някогашните добри дни. Скоро и тези пари се привършиха. А всеки ден нови бали памук продължаваха да пристигат по кейовете на Александрия. Винаги щом успееше да се разтовари от малко памук, като го продаде на загуба, изкусни египетски посредници в Леванта го грабваха и му го продаваха обратно по първоначалната цена, така че в действителност той се озоваваше в още по-тежко положение отпреди.