— Ще престанеш ли да крещиш? — отговори Майлоу, който стоеше до самия него на контролната кула, също с микрофон в ръка. — Не виждаш ли, че съм тук. — Майлоу го погледна с упрек и се обърна да продължи работата си. — Много добре, момчета, много добре — повтаряше той монотонно по микрофона си. — Но виждам, че един склад оше стои. Това е недостатъчно. Първис, вече съм ти казал, че не искам претупана работа. Още в този миг ще се върнеш обратно и пак ще се опиташ да го удариш. И този път се приближи бавно… бавно. Който бърза, той прахосва, Първис. Хиляди пъти съм ти казвал това. Който бърза, той прахосва.
Високоговорителят над главата му започна да грачи:
— Майлоу, говори Алвин Браун. Хвърлих всичките си бомби. Какво да правя сега?
— Коси с картечниците — каза Майлоу.
— Да кося ли! — Алвин Браун бе възмутен.
— Няма къде да мърдаме — осведоми го Майлоу с примирение. — Предвидено е в договора.
— Е, тогава окей! — съгласи се Алвин Браун. — В такъв случай ще кося.
Този път Майлоу го беше прекалил. Да бомбардираш собствените си хора и самолети, това дори и най-флегматичният наблюдател не можеше да смели; изглеждаше, че краят на Майлоу е дошъл. Изсипаха се куп висши държавни чиновници, които започнаха разследване. Вестниците бичуваха Майлоу с ярки заглавия. Конгресмени заклеймяваха жестокостта му с гръмлив гняв и настояваха за наказание. Майки, чиито синове бяха военнослужещи, организираха протестни групи и искаха възмездие. Нито един глас не се издигна в негова защита. Навсякъде порядъчните хора се почувствуваха оскърбени. Нямаше съмнение, че краят на Майлоу бе дошъл, докато той не разкри търговските си книги пред публиката и не оповести огромната печалба, която бе осъществил. Можеше да заплати обезщетение на държавата за всички убити хора и унищожени имущества и все пак да му останат достатъчно пари, за да продължи да купува египетски памук. И най-сладкото в цялата сделка беше, че всъщност не бе нужно изобщо да се плаща някакво обезщетение на държавата.
— В една демокрация държавата е народът — обясняваше Майлоу. — Ние сме народът, нали? Затова можем просто да задържим парите и да отстраним посредника. Откровено казано, аз бих желал да видя държавата как се оттегля от войната и предоставя тази дейност на частната инициатива. Ако платим на държавата всичко, което й дължим, ние само бихме насърчили държавното вмешателство и бихме обезсърчили други частни лица да бомбардират собствените си хора и самолети. Бихме премахнали личната заинтересованост.
Майлоу, разбира се, беше прав, както всички бяха съгласни освен няколко огорчени несретници като доктор Данийка, който се мусеше свадливо, мърмореше и подхвърляше обидни намеци за морала на цялото предприятие, докато Майлоу не смекчи гнева му, като му подари от името на синдиката един лек, сгъваем градински стол от алуминий, който доктор Данийка можеше да сгъва удобно, да го изнася вън от палатката и да го внася обратно вътре всеки път, щом вождът Бял Полуовес излезеше навън. По време на бомбардировката на Майлоу доктор Данийка бе изгубил ума и дума. Вместо да изтича да се прикрие някъде, той бе останал на открито и бе изпълнявал задълженията си: под град от запалителни и шрапнелни бомби, под картечен огън, той се плъзгаше като плах, хитър гущер от ранен до ранен, тук пристягаше разкъсан крайник, за да спре кръвотечението, там правеше инжекция с морфин, слагаше шини, даваше сулфамид, мрачен, с печално лице, без да промълви дума повече, отколкото бе необходимо, виждайки във всяка синееща рана страшно предзнаменование за собственото си разложение; работи неотстъпно, докато капна още преди да изтече дългата нощ и на следния ден се разболя — запуши му се носът — и той изтича при Гюс и Уес да му премерят температурата, да сложат синапова лапа и да му напръскат лекарство в ноздрите.
През онази нощ доктор Данийка полагаше грижи за всеки ранен със същата навъсена, дълбока и самовглъбена печал, която бе изписана на лицето му в деня на Авиньонския полет, когато Йосарян, напълно смазан, слезе гол по няколкото стъпала на самолета, оплискан изобилно по голите си пети, пръсти на краката, колене, мишци и пръсти на ръцете с кръвта на Сноуден, и безмълвно посочи към кабината, където младият стрелец лежеше на пода и мръзнеше в агония до още по-младия заден стрелец, който отново загубваше съзнание, щом отвореше очи и видеше, че Сноуден умира.
Доктор Данийка почти нежно загърна раменете на Йосарян с одеяло, след като Сноуден бе свален от самолета и отнесен на носилка до линейката. Той отведе Йосарян до джипа. Макуот помагаше и тримата отидоха с джипа до амбулаторната палатка, където Макуот и доктор Данийка настаниха Йосарян на един стол и измиха кръвта на Сноуден със студени, мокри валма медицински памук. Доктор Данийка му даде хапче и му направи инжекция, от която той спа дванадесет часа. Когато Йосарян се събуди и отиде при него, доктор Данийка му даде още едно хапче и му направи още една инжекция, от която той спа още дванадесет часа. Когато Йосарян се събуди и пак отиде при него, доктор Данийка се приготви да му даде още едно хапче и да му направи още една инжекция.