— Откажи се, Майлоу. Хората не могат да ядат памук.
Майлоу хитро присви лице.
— Това всъщност не е памук — предумваше го той. — Аз се пошегувах. Всъщност е захар на конци, чудесен захарен памук. Опитай и ще видиш.
— Сега вече лъжеш.
— Аз никога не лъжа — възрази Майлоу с гордо достойнство.
— Но сега лъжеш.
— Лъжа само когато е необходимо — обясни Майлоу в своя защита, като сведе за миг очи и замига очарователно с клепки. — Този сладкиш е дори по-хубав от захарен памук, наистина е по-хубав. Направен е от истински памук. Йосарян, ти трябва да ми помогнеш да накарам хората да го ядат. Египетският памук е най-хубавият на света.
— Но той е несмилаем — натърти Йосарян. — Ще го повърнат, не разбиращ ли? Защо сам не опиташ да го ядеш, като не ми вярваш?
— Опитах — призна унило Майлоу. — И повърнах.
Гробището под тях беше жълто като сено и зелено като варено зеле. След малко свещеникът се отдръпна от гроба и бежовият полумесец от човешки фигури започна лениво да се разкъсва като отломки от разбит кораб. Войниците се пръснаха безшумно, без да бързат, към паркираните покрай неравния черен път коли. Безутешно навели глави, свещеникът, майор Майор и майор Данби се упътиха към джиповете си в остракирана група, като всеки от тях вървеше на няколко стъпки от другите, без да се интересува от тях.
— Свърши се — забеляза Йосарян.
— Това е краят — съгласи се Майлоу обезверен. Няма никаква надежда. И всичко стана, защото ги оставих свободно да вземат решения. Това трябва да ми послужи за урок по дисциплина за следния път, когато се опитам да направя нещо подобно.
— Защо не продадеш памука на държавата? — подметна случайно Йосарян, както наблюдаваше четиримата мъже в работни дрехи на райета, които хвърляха с лопати медночервената пръст в гроба.
Майлоу рязко наложи вето на подхвърлената идея.
— Това е въпрос на принцип — обясни той твърдо. — Държавата не може да се меси в бизнеса и аз нямам никакво желание да забърквам държавата в моя бизнес. Но работата на държавата е бизнес — спомни си бодро той и продължи с повишено настроение: — Това са думи на Калвин Кулидж, а Калвин Кулидж е бил президент и следователно трябва да е вярно. И върху държавата лежи задължението да купи всичкия египетски памук, който никой не иска, така че аз да мога да изкарам печалба, нали? — Лицето на Майлоу се помрачи внезапно и доброто му настроение се смени с тревога. — Но как да накарам правителството да го направи?
— Подкупи го — каза Йосарян.
— Да го подкупя! — Майлоу беше възмутен и едва не загуби пак равновесие; без малко не падна да си строши врата. — Засрами се! — смъмри го строго той. — изригвайки от издутите си ноздри и сурово свитите си устни пламък на справедливо възмущение нагоре и надолу през ръждивите си мустаци. — Подкупите са забранени от закона и ти много добре знаеш това. По законът не забранява да се изкара печалба, нали? Значи не е противозаконно да подкупя някого, за да си осигуря справедлива печалба, нали? Не, разбира се, не! — Той отново се замисли, изпаднал в кротко, почти жалко отчаяние. — Но отде да знам кого да подкупя?
— О, не се тревожи за това — утеши го Йосарян и се захили беззвучно, докато моторите на джиповете и линейката разбиваха сънливата тишина и най-последните коли тръгнаха на заден ход. — Предложи достатъчно голям подкуп и хората сами ще те намерят. Но непременно действувай напълно открито. Нека всички знаят какво искаш и колко си готов да платиш за услугата. Ако се срамуваш или се чувствуваш виновен, може да загазиш.
— Не би ли искал да дойдеш с мен? Няма да се чувствувам сигурен сред хора, които вземат подкупи. Те са истински мошеници.
— Нищо няма да ти се случи — успокои го Йосарян с увереност. — Ако загазиш, казвай на всекиго, че сигурността на страната изисква една здрава спекулативна търговия с национален египетски памук.
— Наистина изисква — потвърди тържествено Майлоу. — Здравата спекулативна търговия с египетски памук означава една много по-силна Америка.
— Разбира се, че означава. И ако това не хване, изтъкни, че голям брой американски семейства изкарват прехраната си от нея.