Свещеникът се чувствуваше като измамник най-вече когато извършваше опела и никак не би го учудило, ако научеше, че привидението на дървото е проява на неодобрението на Всевишния към гордостта и богохулството, присъщи на неговата професия. Да си дава привидно важност, да се преструва на печален, да си придава лицемерно вид, че притежава свръхестествено познание за отвъдния живот пред такова страшно и тайнствено събитие като смъртта, му изглеждаше най-голямо престъпление. Отлично си спомняше — или беше почти убеден, че си спомня — сцената на гробищата. Още можеше да види майор Майор и майор Данби, застанали като пречупени каменни стълбове от двете му страни, точния брой редници и почти точно местата, където стояха четиримата неподвижни мъже с лопати, противния ковчег, голямата, рохкава, тържествена могила от червено кафява пръст и масивното, тихо, бездънно, приглушено небе, тъй странно синьо и празно, че бе почти отровно. Той щеше да си ги спомня вечно, защото бяха неделима част от най-необикновеното събитие, което му се бе случвало, едно може би изумително, може би патологично явление — гол човек на дърво. Как можеше да си го обясни? Не беше нещо вече виждано или никога невиждано и, разбира се, нещо почти виждано; нито deja vu, нито jamais vu, нито presque vu не бяха достатъчно еластични, за да го включат в себе си. Тогава да не е било дух? Душата на мъртвеца? Ангел от небето или творение на ада? Или цялата фантастична случка е била плод на болно въображение, на собственото му въображение, плод на разстройващ се разум, на разлагащ се мозък? Възможността действително да е имало гол човек на дървото — всъщност двама, тъй като след малко втори човек с кафяви мустаци и облечен от главата до петите в зловещи тъмни дрехи се бе покачил на дървото и се бе навел на клона като в някакъв обред, за да предложи на първия човек да пие нещо от една кафява чаша — никога не бе минавала през ума на свещеника.
Свещеникът беше искрено и крайно услужлив човек, който никога не можеше да помогне никому, нито дори на Йосарян, когато реши най-после да хване бика за рогата и тайно да посети майор Майор, за да научи дали, както Йосарян му бе казал, полковник Каткарт наистина принуждава летците от групата си да извършват повече бойни полети от всички други летци. Това беше смела, поривиста стъпка, която свещеникът реши да направи след разправията с ефрейтор Хуиткоум и след като преглътна с хладка вода от манерката си безрадостната закуска от сирене „Млечен път“ и бисквити „Бейби Рут“. Отиде при майор Майор пеша, за да не го види ефрейтор Хуиткоум. Безшумно се промъкваше към гората, докато остави зад гърба си двете палатки на поляната, и после се спусна в изоставения железопътен изкоп, където не се хлъзгаше толкова. Бързаше покрай вкаменените дървени траверси и бунтовният му гняв растеше. Тази сутрин той беше унижен и сплашен, едно след друго, от полковник Каткарт, полковник Корн и ефрейтор Хуиткоум. Непременно трябваше да направи нещо, за да се изяви в някакво отношение! Слабите му гърди се разпъхтяха, той едва си поемаше дъх. Без да тича, бързаше колкото можеше от страх, че ако забави хода си, решителността му може да се изпари. Скоро видя една фигура в униформа, която идеше насреща му между ръждясалите релси. Веднага се изкатери по склона на изкопа, сви се в гъстия листак на няколко ниски дървета, за да се прикрие, и забърза в първоначалната си посока по една тясна, обрасла с мъх пътечка, която откри, че се вие дълбоко в сенчестата гора. Там се ходеше по-трудно, но той се втурна напред със същата безразсъдна и изтощителна решителност, като често се хлъзгаше, препъваше и убождаше непокритите си ръце на упоритите клони, препречващи пътя му, докато най-после храстите и високите папрати от двете страни на пътеката се разтвориха и свещеникът се насочи към един тъмнозелен военен фургон, поставен на сгуриени блокчета, който ясно се виждаше през разредяващия се подлес. Продължи покрай палатката, пред която блестяща перленосива котка се приличаше на слънце, покрай още един фургон върху сгуриени блокчета и след това изскочи на поляната на Йосаряновата ескадрила. На устните му се бе образувала солена роса. Той не се спря, закрачи направо през поляната и влезе в палатката на дежурните, където бе посрещнат от един мършав, прегърбен щабен сержант с изпъкнали скули и дълга светлоруса коса, който любезно му съобщи, че може веднага да влезе, тъй като майор Майор е излязъл.
Свещеникът му благодари, като кимна отсечено, и тръгна сам през пътеката между писалищните маси и пишещите машини към преградената с платнище задна част. Промъкна се през триъгълния отвор и се озова в един празен кабинет. Платнището се затвори зад него. Той дишаше тежко и се потеше изобилно. Кабинетът беше все така празен. Стори му се, че чу тихо шушукане. Минаха десет минути. Огледа се строго и недоволно наоколо, стисна непоколебимо челюсти и внезапно се обля в пот, като си спомни точните думи на сержанта: може да влезе, тъй като майор Майор е излязъл. Войниците си правеха шега с него! Свещеникът се отдръпна в ужас от платнището и очите му се наляха с горчиви сълзи. Умолително скимтене се изплъзна от устните му. Майор Майор беше някъде другаде и войниците в другото отделение на палатката го бяха взели за прицел на безчовечната си шега. Почти можеше да ги види как чакат от другата страна на палатката, нетърпеливи, струпани накуп като глутница, ненаситни, ликуващи, всеядни хищни зверове, готови да се нахвърлят животински върху му с варварска веселост и подигравки, щом се появи. Ругаеше се за своята доверчивост и изпаднал в паника, пожела да има нещо като маска или черни очила, или фалшиви мустаци, за да се дегизира, или дълбок, убедителен глас като на полковник Каткарт и широки мускулести рамене и бицепси, които да му позволят да излезе безстрашно навън и да победи злобните си преследвачи с надменна властност и самоувереност, които да ги накарат да се свият разкаяни и малодушно да се измъкнат навън. Липсваше му смелост да излезе насреща им. Единственият друг път беше през прозореца. Пътят беше чист и свещеникът скочи през прозореца на кабинета на майор Майор, хукна напред, бързо зави зад ъгъла на палатката и скочи да се скрие в железопътния изкоп.