— Нали все ти виках да запалиш фаровете!
— Знам, знам. Но аз просто не исках да те послушам, нали? Ще ми се да си пийна нещо. И ще си пийна. Погледнете! Не се е счупило!
— Вали в колата — забеляза Нейтли. — Цял съм измокрен. Вождът Бял Полуовес отвори бутилката с уиски, отпи и я подаде на другите. Макар и налягали един върху друг, всички пиха от шишето освен Нейтли, който продължаваше безрезултатно да търси с ръце дръжката на вратата. Шишето го тресна по главата и уискито се изля във врата му. Нейтли се преви от болка.
— Хей, трябва да се измъкнем оттук — извика той. — Ще се издавим.
— Има ли някой вътре? — запита Клевинджър загрижено, като светна с фенерче отгоре.
— Това е Клевинджър! — извикаха те и се опитаха да го издърпат вътре през прозореца, както се навеждаше да им помогне.
— Погледни ги само! — възкликна Клевинджър възмутено, обръщайки се към Макуот, който седеше захилен на кормилото на щабната кола. — Лежат тука като купчина пияни животни. И ти ли, Нейтли? Би трябвало да се засрамиш! Хайде, помогни ми да ги извадим оттук, преди да умрат от пневмония.
— Знаете ли, това не е лоша идея — започна да разсъждава вождът Бял Полуовес. — Винаги съм мислил, че ще умра от пневмония.
— Защо?
— А защо не? — отговори вождът Бял Полуовес и легна пак в калта с доволен вид, прегърнал шишето с уиски.
— О, виж го какво прави сега! — възкликна раздразнено Клевинджър. — Я ставай! Влезте в нашата кола, та да се върнем всички в лагера.
— Не можем да се върнем всички. Някой трябва да остане тук, за да помогне на вожда да се оправи с колата. Взел я е от автомобилния парк срещу подпис.
Вождът Бял Полуовес се настани в щабната кола, като се кикотеше гордо и от сърце.
— Това е джипът на капитан Блак — съобщи им той победоносно. — Току-що го задигнах от офицерския клуб с резервните ключове, които той мислеше, че е загубил тази сутрин.
— Брей, ще се гръмна! Заслужава си да пийнем по този случай.
— Не си ли пил достатъчно? — започна да го мъмри Клевинджър, щом Макуот подкара колата. — Погледни се. Ще пукнеш от пиянство или ще се удавиш някъде!
— Стига само да не пукна при някой полет.
— Хей, отвори я, отвори — викаше настойчиво вождът Бял Полуовес на Макуот. — И угаси фаровете. Само така може да се кара.
— Прав е доктор Данийка — продължаваше Клевинджър. — Хората не умеят да пазят здравето си. Аз съм наистина отвратен от всички вас.
— Окей дърдорко, слизай от колата — заповяда вождът Бял Полуовес. Всички да слязат от колата освен Йосарян. Къде е Йосарян?
— Махай ми се от главата — изсмя се Йосарян, като го блъсна настрана. Цял си покрит с кал.
Клевинджър се залови с Нейтли.
— Най-много съм изненадан от тебе. Знаеш ли как вониш? Вместо да го пазиш да не загази, сам си се напил като него. Представи си, че пак се сбие с Апълби. — Клевинджър разтвори очи от уплаха, когато чу, че Йосарян се кикоти. — Да не се е сбил пак с Апълби?
— Тази вечер не се би с него рече Дънбар.
— Не, не. Тази вечер направих нещо по-добро.
— Този път се сби с полковник Корн.
— Не може да бъде! — ахна Клевинджър.
— Сби ли се? — възкликна вождът Бял Полуовес възхитен. Заслужава си да пийнем по този случай.
— Това е ужасно! — заяви Клевинджър дълбоко загрижен. — Защо, дявол да го вземе, трябваше да се залавяш с полковник Корн? Хей, какво стана с фаровете? Защо е толкова тъмно наоколо?
— Аз ги изгасих — отговори Макуот. — Знаеш ли, вождът Бял Полуовес е прав. Много по-добре е без фарове.
— Полудял ли си? — изпищя Клевинджър и се хвърли напред, за да щракне фаровете. Завъртя се назад и почти истерично се нахвърли на Йосарян. — Виждаш ли какво правиш? Всички започват да се държат като тебе! Я си представи, че спре да вали и утре трябва да летим към Болоня. В отлична форма ще бъдеш!
— Няма да спре да вали. Не, драги, дъжд като този може да вали вечно.
— Вече не вали! — каза някой и цялата кола се смълча. Горките момчета! — пошепна съчувствено след малко вождът Бял Полуовес.
— Наистина ли спря да вали? — запита смирено Йосарян. Макуот спря чистачките на стъклото, за да се увери. Дъждът беше спрял. Небето почваше да се прояснява. Месецът се очертаваше ясно зад прозрачните изпарения.
— Е, голямо чудо запя спокойно Макуот, — две пари не давай!
— Не се тревожете, момчета! — каза вождът Бял Полуовес. — Пистата е много мека, няма да е годна за утре. А може пак да почне да вали, преди летището да изсъхне.
— Мръсен вонящ кучи сине! — изпищя Джоу Гладника от палатката си, когато те влязоха в лагера на ескадрилата.