За германското разузнаване майор … де Къвърли беше мъчителна загадка — нито един от стотиците американски пленници не можеше да даде конкретни сведения за възрастния, побелял офицер с рошави, заплашителни вежди и искрящи, властни очи, който водеше безстрашно и успешно челния отряд при всяко по-голямо настъпление. Неговата самоличност смущаваше и американските власти — цял полк елитни разузнавачи бяха изпратени на фронта, за да разберат кой е той, и цял батальон закалени в сражения военни журналисти получиха заповед да бъдат денонощно в бойна готовност, за да могат да вдигнат шум около него веднага щом го открият.
В Рим майор … де Къвърли надмина себе си. За офицерите, които пристигаха на групи от по четири-пет души, той бе намерил в една нова сграда, облицована с бял камък, апартамент, в който имаше по две огромни стаи за всеки от тях, три обширни бани, облицовани с блестящи синьозелени плочки, и една мършава прислужничка на име Микаела, която се кикотеше на всичко и държеше апартамента в безупречен вид. На по-долния етаж живееха раболепните собственици. На горния етаж живееше красивата, богата, чернокоса графиня и нейната красива, богата, чернокоса снаха; и двете проявяваха благосклонност само към Нейтли — прекалено плах, за да ги пожелае, както и към Арфи, прекалено старомоден, за да завърже любовни връзки с тях, който се опитваше да ги убеди, че трябва да проявяват благосклонност само към съпрузите си, които бяха предпочели да останат в Северна Италия, за да се грижат за финансовите интереси на семейството.
— Те са наистина добри момичета доверяваше сериозно Арфи на Йосарян, който постоянно сънуваше голите, бели като мляко женски тела на тези две красиви, богати, чернокоси, добри момичета, легнали в еротични пози в леглото му.
Изпълнени с гаргантюански апетит, войниците ходеха в Рим на групи от дванадесет или повече души, като носеха тежки сандъци с консерви, които жените готвеха и им поднасяха в трапезарията на апартамента им на шестия етаж на сграда от червени тухли, където имаше дрънчащ асансьор. В апартамента на войниците беше винаги по-оживено. Преди всичко имаше повече войници и повече жени да готвят, да сервират, да метат, да търкат подовете и там винаги имаше весели и глупави, сладострастни момичета — едни бе намерил и довел Йосарян, а други бяха намерени от сънливите войници, които се завръщаха в Пианоза след изтощителни седемдневни оргии и ги бяха оставили там на разположение на всеки, който би ги пожелал след тях. Момичетата имаха квартира и храна дотогава, докато желаеха да останат в апартамента. И срещу това трябваше само да лягат с мъжете, които ги пожелаеха, и тези условия, изглежда, бяха идеални за тях.
Всеки четвърти или пети ден Джоу Гладника се втурваше в апартамента като човек, избягал от изтезания, пресипнал, див и бесен, щом успееше да изкара определения брой бойни полети и да бъде прехвърлен като пилот на куриерския самолет. Повечето пъти той преспиваше в апартамента на войниците. Никой не беше съвсем сигурен колко стаи е наел майор … де Къвърли; не бе сигурна дори и пълната жена с черна блуза и корсет на първия етаж, от която бе наел стаите. Те заемаха целия най-горен етаж и Йосарян знаеше, че надолу стигат до петия етаж, защото именно в стаята на Сноуден на петия етаж той най-после откри прислужницата с лимонено-жълтите гащи и четка от пера в ръка в деня след Болоня, когато Джоу Гладника го завари сутринта в офицерския апартамент, както лежеше с Лучана в леглото, и хукна като бесен да вземе фотоапарата си.