Прислужницата с лимоненожълтите гащи беше весела, тлъста и услужлива жена, около тридесет и пет годишна, с меки бедра и люлеещи се ханшове, обути в лимоненожълти гащи, които тя винаги смъкваше, щом някой я пожелаеше. Имаше грозно широко лице и беше най-добродетелната жена на света: лягаше с всекиго, без да обръща внимание на расата, вярата, цвета или националния произход, тя се отдаваше общително, като акт на гостоприемство, без да се бави нито миг, дори за да остави парцала, метлата или четката, които държеше в момента, когато някой я грабнеше. Нейната привлекателност се дължеше на достъпността й; тя беше винаги на мястото си като Монт Еверест и мъжете се качваха отгоре й винаги щом почувствуваха желание. Йосарян беше влюбен в прислужницата с лимоненожълтите гащи, защото тя, изглежда, беше единствената жена, с която можеше да прави любов, без да се влюби в нея. Дори момичето с обръснатата глава от Сицилия още събуждаше у него чувства на жалост, нежност и съжаление.
Въпреки многобройните опасности, на които майор … де Къвърли се излагаше, когато наемаше апартаменти той пострада само веднъж, и то по някаква ирония на съдбата, когато водеше тържественото шествие в Рим, обявен за открит град, където бе ранен в окото от едно цвете, хвърлено съвсем отблизо от някакъв опърпан пиян старец, който се кикотеше и ликувайки от злоба, скочи като дявол върху колата на майор … де Къвърли, сграбчи грубо и презрително достопочтената му беловласа глава, подигравателно го целуна по двете бузи с вонящата си от кисели изпарения на вино, сирене и чесън уста и после скочи обратно в радостната тържествуваща тълпа, тресейки се от сух, продран, глух смях. Майор … де Къвърли, истински спартанец при всяко нещастие, не трепна през цялото това грозно изпитание. И едва след като завърши работата си в Рим и се върна в Пианоза, потърси медицинска помощ за раненото си око.
Реши да си служи с двете си очи и изрично поиска от доктор Данийка да му постави прозрачна превръзка на окото, за да може да продължи да хвърля конски подкови, да отвлича италиански работници и да наема апартаменти, без да бъде намалено зрението му. За хората от ескадрилата майор … де Къвърли беше истински колос, макар че те никога не смееха да му кажат това. Единственият, който се осмели да го заговори, беше Майлоу Майндърбайндър. На втората седмица след пристигането си в ескадрилата той се приближи до конските подкови и показа на майор … де Къвърли едно твърдо сварено яйце, което държеше високо в ръката си. Майор … де Къвърли се изправи, учуден от дързостта на Майлоу, и съсредоточи върху му цялата ярост на вбесеното си лице с надвисналата над него настръхнала скала на набразденото си чело и огромния зъбер на гърбавия си нос, който стърчеше бойко и гневно като защитник от отбора „Бит тен“.
Майлоу не отстъпи, а само се прикри зад твърдо свареното яйце, което държеше отбранително пред лицето си като вълшебен талисман. След малко бурята поутихна и опасността мина.
— Какво е това? — попита най-сетне майор … де Къвърли.
— Яйце — отговори Майлоу.
— Какво яйце? — попита отново майор … де Къвърли.
— Твърдо сварено яйце — отговори Майлоу.
— Какво твърдо сварено яйце? — попита майор … де Къвърли.
— Прясно, твърдо сварено яйце — отговори Майлоу.
— Откъде изскочи това прясно яйце? — попита майор … де Къвърли.
— От една кокошка — отговори Майлоу.
— Къде е кокошката? — попита майор … де Къвърли.
— Кокошката е в Малта — отговори Майлоу.
— Колко кокошки има в Малта?
— Достатъчно, за да снасят пресни яйца за всички офицери в ескадрилата по пет цента едното, платени от касата на стола — отговори Майлоу.
— Имам слабост към пресните яйца — призна майор … де Къвърли.
— Ако някой постави на мое разположение самолет, аз бих могъл да ходя там всяка седмица и да купувам толкова яйца, колкото ни са нужни — отговори Майлоу. — В края на краищата Малта не е много далеч.
— Малта не е много далеч — отбеляза майор … де Къвърли. — Вероятно ще може да ходите там веднъж седмично с един самолет от ескадрилата и да закупувате колкото пресни яйца ни са нужни.
— Да — съгласи се Майлоу. Мисля, че мога да направя това, ако някой ми нареди и даде самолет на мое разположение.
— Обичам пържени пресни яйца спомни си майор … де Къвърли. — Пържени с прясно масло.
— Мога да намеря колкото искате прясно масло в Сицилия по двадесет и пет цента фунтът — отговори Майлоу. — Двадесет и пет цента за един фунт прясно масло е много евтино. В касата на стола има достатъчно пари за масло и ние бихме могли вероятно да продадем част от него на другите ескадрили с печалба и така да изкарваме парите за нашето масло.